Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
5. който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
Псалом 15. Давидова песен.
Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2. Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3. Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници — към тях е всичкото ми желание.
4. Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5. Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6. Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7. Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8. Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10. защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
11. Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
Псалом 16. Молитва Давидова.
Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2. От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3. Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4. В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5. Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6. Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7. Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8. пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9. от лицето на нечестивците, които ме нападат, — от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10. те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11. Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12. Те са като лъв, който жадува за плячка, — като лъвче, което стои на потайни места.
13. Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14. чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15. Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
Псалом 17. Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3. Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4. Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5. Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6. вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7. В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8. Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9. дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10. Наведе Той небесата и слезе, — и мрак под нозете Му.
11. И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12. И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си — водния мрак, въздушните облаци.
13. От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14. Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15. Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии — и ги разсипа.
16. И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17. Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18. избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19. В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.