Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
3. Теорията за празниците на пречистващия огън
Дотук изложихме онова, което би могло да се каже за теорията, че на европейските празници огънят се пали като заклинание, което да осигури обилна слънчева топлина и светлина за хората и животните, за посевите и овошките. Остава да разгледаме онова, което би могло да се каже против тази теория и в полза на становището, че при тези ритуали огънят се използува не като творческа сила, а като средство, което пречиства хора, животни и растения, като изгаря и поглъща вредните елементи, били те материални или духовни, които застрашават всички живи същества с болест и смърт.
Първо, трябва да се обърне внимание, че хората, които изпълняват обичаите с огъня, сякаш никога не го отнасят към слънчевата теория, за да ги обяснят, а тъкмо напротив, те излагат често и категорично теорията за пречистването. Това е силен аргумент в полза на последната и против слънчевата теория; защото обяснението, което народът дава на един народен обичай, никога не бива да се отхвърля, освен ако имаме много сериозни причини за това. А в този случай не виждаме особено основание. Схващането за огъня като средство за унищожение, което може да се използува, за да погълне злите неща, е толкова просто и очевидно, че спокойно би могло да хрумне дори и на първобитното селячество, сред което са се зародили тези празници. От друга страна, схващането за огъня като продукт на слънцето, или най-малкото като свързан с него чрез физическа индукция, е далеч по-сложна и не така очевидна; и макар че използуването на огъня като заклинание, което да доведе до слънчево време, е сякаш неоспорима, все пак при опитите си да обясним народните обичаи не трябва никога да прибягваме до по-сложните, при наличието на по-прости идеи, особено когато те се поддържат категорично от самите хора. А в случая с празниците на огъня неговите разрушителни качества са нещо, към което хората се връщат отново и отново; също много важно е и това, че магията е сякаш голя мото зло, срещу което огънят е насочен. Казва ни се много пъти, че огньовете са предназначени да изгорят или отблъснат вещиците, а понякога намерението е изразено картинно, като изгарят чучело на вещица в огъня. Следователно, имайки пред вид голямата власт, която е имал страхът от магия над съзнанието на европейските народи във всички времена, може да подозираме, че първоначалното предназначение на всички, тези празници на огъня е било просто да унищожат или най-малкото да отърват от вещиците, защото са ги смятали за причинители на почти всички нещастия и беди, които сполетяват хората, добитъка, посевите.
Това предположение ще се потвърди, когато разучим злините, които, както се смята, огънят лекува. Може би на първо място сред тях трябва да сложим болестите по добитъка; а от всички възможни злини вероятно няма друга, която хората така упорито да приписват на вещици, както тази, че пакостят на стадата и най-вече, че крадат млякото на кравите. Освен това е много важно, че бедственият огън, който вероятно може да се разглежда като родител на периодичните празници на огъня, се пали преди всичко като лек за шап или други болести по добитъка; а това обстоятелство подсказва нещо, което по принцип изглежда вероятно — че обичаят да се пали жив огън се отнася до времето, когато прародителите на европейските народи са преживявали предимно от продуктите на своите стада, а земеделието играело все още подчинена роля в живота им. Вещиците и вълците са двете категории големи врагове, от които пастирите продължават да се страхуват на много места в Европа; и няма нищо чудно, че прибягват към огъня като мощно средство, способно да ги пропъди. Изглежда, че у славяните враговете, които живият огън трябва да надвие, не са толкова живите вещици, колкото вампири и други зли духове, и церемонията е предназначена по-скоро да пропъди, отколкото да изпепели тези злосторни същества. Но за нас тези различия не са съществени. Важното е да. се отбележи, че сред славяните живият огън, от който по всяка вероятност произхождат всички разгледани тук церемониални огньове, не е заклинание за слънце, а очевидно и недвусмислено само средство да се защитят хората и животните от нападенията на злосторни същества, които селяните смятат, че изгарят или пропъждат с топлината на огъня, тъй както биха изгорили или подплашили диви животни.