Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7. Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, —
8. множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9. Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10. Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11. Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12. Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13. ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14. приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15. Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16. Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17. злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му,
18. Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
Псалом 8. Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3. Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4. Кога гледам Твоите небеса — дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5. що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6. Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7. поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8. овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9. птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10. Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
Псалом 9. Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3. ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4. Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5. защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6. Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7. У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8. Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9. и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10. И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11. и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12. Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13. защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14. Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, — Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15. за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16. Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17. Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18. Да си идат в ада нечестивците, — всички народи, които забравят Бога.
19. Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20. Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21. Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22. Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23. Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24. Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25. В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
26. Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27. дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“.
28. Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му — мъчение и пагуба;