Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Президентът се отправи към вратата, без да обръща внимание на изригналия вулкан от въпроси, а същевременно бяха поставени няколко статива за нагледни средства. Райън се изправи зад катедрата и накара всички да го чакат, докато си казваше да говори бавно и отчетливо.
— Дами и господа, тази операция се казваше ТИБЕТ. Нека най-напред ви покажа какви бяха целите. — Той откри първата снимка и за първи път американският народ видя на какво точно са способни разузнавателните спътници на нацията. Джак взе показалката и започна да изяснява на всички картината, като даде на фотоапаратите време да го хванат в едър план.
— Мили Боже! — възкликна Ореза. — Ето защо.
— Причината ми изглежда съвсем основателна — отбеляза Пийт Бъроус. После картината изчезна.
— Съжаляваме, но технически проблем временно прекъсна спътниковите предавания на Си Ен Ен — съобщи им някакъв глас.
— Да бе, сигурно! — изръмжа Португалеца.
— Следващият им ход ще е да дойдат тук, нали?
— Крайно време е.
— Мани, ами ракетите на съседния хълм? — поиска да знае жена му.
— Приготвяме ви копия от всичките снимки. Трябва да са готови след около час. Извинявам се за закъснението — каза им Джак. — Бяхме доста натоварени… Сега операцията се проведе от бомбардировачи В-2, разположени във военновъздушната база „Уайтман“ в Мисури…
— Ами преходната им база? — запита един репортер.
— Знаете, че няма да обсъждаме този въпрос — отговори Джак.
— Става дума за ядрени оръжия — обади се някой друг. — Използвахме ли…
— Не. Ударът се извърши с прецизно насочващи се конвенционални муниции. Следващата снимка, моля — обърна се той към човека при статива. — Както се вижда тук, долината до голяма степен е непокътната… — Беше по-лесно, отколкото очакваше, и може би бе по-добре, че нямаше много време да се тревожи за пресконференцията. Спомни си първия път, когато изнесе доклад в Белия дом. Беше му по-трудно от сега въпреки ослепителните телевизионни прожектори, осветяващи лицето му в момента.
— Разрушили сте язовир?
— Да, така е. Наложи се, за да сме напълно сигурни, че тези оръжия са унищожени и…
— Ами жертвите?
— Всичките ни самолети са на път за базата… Може и вече да са пристигнали, обаче не съм…
— Не, питам за убитите японци — настояваше репортерката.
— Нямам информация — отвърна спокойно Джак.
— А интересува ли ви? — упорстваше тя, като се чудеше какъв ли отговор ще получи.
— Мисията, госпожо, бе да се отстранят ядрени оръжия, насочени към Съединените щати от страна, нападнала вече американските въоръжени сили. Убихме ли японски граждани при това нападение? Да. Колко точно? Не зная. В случая се тревожехме за американците, изложени на смъртна опасност. Бих искал да не забравяте, че не ние започнахме тази война, а Япония. Когато някой започва война, той поема рискове. Това е един от рисковете, които те поеха… И в случая загубиха. Аз съм съветникът на президента по националната сигурност и ако трябва да опиша работата си, тя е преди всичко да помагам на президента Дърлинг да брани тази страна. Ясно ли е вече всичко? — Той бе позволил в отговора му да се прокрадне малко гняв и възмутеното изражение на репортерката не възпря някои от колегите й да кимнат одобрително.