ШЕСТ ВРАНИ

Докосна го нежно по рамото.

— Хелвар! — Той не помръдна. — Матиас!

Буца затъкна гърлото й, усети болката на напиращи сълзи. Целуна го по челото. Даваше си сметка, че Каз и другите я гледат, знаеше, че става за посмешище пред тях, но след дългата раздяла той най-после беше в ръцете й, макар и прекършен.

— Матиас! — повтори тя.

— Нина? — Гласът му беше дрезгав, но и точно толкова чудесен, колкото го помнеше тя.

— О, светци, Матиас! — прошепна Нина. — Моля те, събуди се.

Очите му, светлосините му очи, се отвориха бавно с натежали клепачи.

— Нина — меко каза той. Бръсна с кокалчета страната й. Обхвана с ръка лицето й предпазливо, невярващо. — Нина?

Очите й се насълзиха.

— Шшшш, Матиас. Дойдохме да те измъкнем.

Преди да е мигнала, той я сграбчи за раменете и я притисна към пода с тежестта на тялото си.

— Нина — изръмжа той.

После ръцете му се сключиха около гърлото й.