Душата на императора

Не усещаше болката. Бе обучена да я потиска по време на битка. Което беше хубаво, защото иначе този удар щеше да боли.

Стовари черепа в този на един от скелеталите, с което строши и двата. Съществото падна, а Шайзан се завъртя между останалите две. Остриетата на мечовете им иззвънтяха, когато ударите им се срещнаха. Тя изрита силно едното, а то залитна назад. След това се стовари странично върху другото и го притисна към стената. Костите изстъргаха една в друга, а тя стисна гръбнака му и изтръгна няколко от прешлените.

Съществото се разпадна с шумно тракане. Шайзан се изправи с леко олюляване. Бе изгубила прекалено много кръв. Движенията ѝ започваха да стават мудни. Кога бе изпуснала камата? Трябва да се беше изплъзнала от пръстите ѝ, когато притисна скелетала към стената.

Наложи си да се съсредоточи. Оставаше едно.

То се втурна към нея с по един меч във всяка ръка. Тя се спусна напред, за да навлезе в обсега му, преди то да може да замахне, и го стисна за костите над лактите. Не можеше да ги издърпа от раменните стави — не и от този ъгъл. Изръмжа от усилие и задържа остриетата на мечовете встрани от себе си. Но едва. Силите я напускаха.

Изчадието натисна напред с всички сили. Шайзан изскърца със зъби. От ръката и хълбока ѝ течаха вадички кръв.

Заби челото си в черепа на съществото.

В действителност, този вид удар далеч не беше толкова ефективен, колкото в историите и приказките. Причерня ѝ пред очите, свлече се на колене и си пое дъх с хриптене. Скелеталът се срути на земята пред нея, а пукнатият му череп се търкулна настрани — ударът го бе откачил от шията. По лицето на Шайзан се стичаше кръв. Бе наранила кожата на челото си, а нищо чудно и да беше пукнала и собствения си череп.

Падна на едната си страна. Бореше се да остане в съзнание.

Тъмнината бавно отстъпи.

Дойде на себе си сред пръснатите кости в иначе празния каменен коридор. Единственият цвят бе червеното на кръвта ѝ.

Бе спечелила. Още едно преодоляно предизвикателство. Нададе бойния възглас, на който я бе научило приемното ѝ семейство, а след това взе камата и отряза няколко парчета от блузата си, за да превърже раните си с тях. Кръвозагубата ѝ беше тежка. Дори жена с нейното обучение не би могла да издържи на повече битки в същия ден. Не и трудни такива.

Успя да се изправи на крака и да вземе плаща на Зу — все още парализиран от болката, той бе вперил в нея изумен поглед. Шайзан събра и петте черепа на любимците на Кръвноотпечатващия в плаща и върза краищата му.

Когато приключи, продължи напред по коридора, като се опитваше да демонстрира сила и увереност вместо изтощението, замайването и болката, които всъщност изпитваше.