Дълга тъмна нощ

— Мисля, че това е Дейзи.

Свали снимката и я показа на Балард. Беше на младо момиче, загърнато през раменете с розово одеяло. Косата й бе мокра от ритуала и на морави кичури. Балард различи във фона на снимката някои от плакатите, останали и досега. Снимката бе датирана ръкописно четири месеца преди убийството на Дейзи Клейтън. Вместо да напише името си, тя бе нарисувала в ъгъла на снимката маргаритка16.

— Тя е — потвърди Балард.

— Беше кръстена с Божията благодат — каза Макмулън. — И сега е при Бог.

Балард вдигна снимката.

— Помните ли онази нощ?

— Помня всички нощи.

— Сама ли беше, когато я доведохте тук?

— О… това вече не помня. Трябва да потърся календара си от онази година и да проверя.

— И къде се намира този календар?

— На склад. В гаража.

Балард кимна и мина покрай Макмулън, за да разгледа останалите на корковата стена снимки.

— А тук? — попита тя. — Не са ли това другите, кръстени в същата нощ?

— Ако са позволили да бъдат снимани. — Макмулън сви рамене.

Той пристъпи до Балард и двамата заедно продължиха да разглеждат снимките. След малко той посегна към една от тях и каза:

— Този.

Свали снимката на мръсен чорлав мъж, който изглеждаше под трийсетте. Датата съвпадаше. Написаното с маркер име беше „Орел“. Балард взе снимката от ръката на Макмулън, за да я разгледа отблизо.

— И друг — продължи Макмулън.

Свали следваща снимка, този път на много по-млад мъж, русоляв и с твърд поглед. И тази дата съвпадаше, а името на снимката беше „Наркоман“. Балард взе снимката и я разгледа. Това бе Адам Сандс — предполагаемият приятел и сводник на Дейзи.

— Това май са единствените снимки от същата дата каза Макмулън.

— Да отидем да потърсим календара — предложи Балард.

— Добре.

— Мога ли да задържа тези снимки?

— Само ако ги получа обратно. Те са част от паството.

— Ще ги копирам и ще ви ги върна.

— Ще ви бъда благодарен. Елате.

Излязоха и Макмулън извади ключ, за да отключи страничната врата на гараж, обособен в самостоятелна постройка. Влязоха и се озоваха в претъпкано с мебели и стойки за дрехи на колелца помещение. Покрай стените имаше складирани кашони, надписани с години.

След петнайсетина минути Макмулън изрови от прашен кашон календара за 2009-а година. В квадратчето за датата на кръщението на Дейзи беше записано „7“. Балард взе календара и го прелисти до датата, на която Дейзи беше била отвлечена и убита. Не откри число в това квадратче, нито в последващите две дати.

Макмулън забеляза празните места едновременно с Балард.

— Това е доста странно — отбеляза той. — Аз почти не почивам. Не си… О, сега си спомних. Ванът беше на сервиз. Основен ремонт на трансмисията.

Балард го изгледа и попита:

— Сигурен ли сте?

— Естествено — отговори Макмулън.

— Дали нямате някакъв запис по този повод? В кой сервиз беше?

— Не знам, но мога да проверя. Помня със сигурност, че го откарах на „Санта Моника“ до гробището. „Санта Моника“ и „Ел Сентро“. На ъгъла. Името му започваше със З, но съм го забравил. Там поправят трансмисии.