Отдел Убийства: Главният заподозрян

Около пет часа Андрей все пак настоя, че е време да обядва. Соловьов се придвижи до кухнята с количката, изяде бързо всичко, което бе приготвил помощникът, дори не усети вкуса, поблагодари сдържано и веднага се върна в кабинета, макар обикновено да обичаше след храна, без да бърза, да изпие едно кафе, да запали цигара и бъбрейки с Андрей, попийваше коняк от малка чашка с широко дъно.

Но този ден надеждите му за плодотворна работа не се сбъднаха. Когато се върна в кабинета, Соловьов с огорчение видя в средата на екрана на монитора зелен квадрат — признак, че компютърът е „увиснал“. Натисна с досада копчето за рестарт, но когато на екрана се появиха каталозите, с ужас разбра, че целият текст, превеждан днес половин ден, е унищожен. Вчерашният текст бе цял и невредим, но от днешния нямаше и следа. Соловьов направи няколко плахи опита да възстанови загубата с помощта на команда Unerase, но нищо не стана. В компютъра се е появил вирус, който унищожава текущата работа. Но кой знае, може да върши и други гадости. Едно от правилата гласи: щом откриеш вирус в компютъра, ако не знаеш как да го лекуваш, веднага го изключи. Вирусът се развива и изяжда програмите и текстовите файлове само тогава, когато компютърът работи. Когато си живее в твърдия диск и с нищо не издава съществуването си, вирусът може да има дълъг латентен период, а после в един прекрасен миг се показва и започва да помита всичко наред като стадо млади гладни бизони.

Като изключи компютъра, Соловьов извика помощника си:

— Андрей, трябва да се извика компютърната „бърза помощ“. Имате ли телефона на фирмите, които работят в почивните дни?

— Не, но ще намеря — отвърна делово помощникът. — А какво се е случило? Какво да съобщя?

— Кажете, че има вирус, който унищожава текущата работа.

Соловьов пак се върна в кабинета, взе книга от лавицата и потъна в четене. Чуваше зад вратата приглушения глас на Андрей, който звънеше по фирмите, занимаващи се с ремонт и обслужване на компютърна техника. Настроението на Владимир Апександрович се развали и той съжали, че се уговори с Анастасия за неделя. По-добре да бе дошла днес, все едно, няма да може да работи, а ще си губи времето.

— Владимир Александрович, специалистът ще дойде утре в петнайсет часа — съобщи Андрей.

— Защо не днес? — направи недоволна физиономия Соловьов.

— Имат много поръчки. А в почивните дни е само един. И утре ще изпратят човек по голямо изключение, без да чакаме ред. Първо казаха, че ще дойде не по-рано от четири. Обещах допълнително възнаграждение. Нали не се сърдите?

— Нормално — измърмори Соловьов. — Дяволска работа. Сега работата ми ще стои до утре вечер. А главното — нали обещах да ви пусна утре след закуска чак до вечеря. Утре ще дойде Анастасия и ще се оправим с обяда и без вас, гледайте си вашата работа. Сега ще се наложи да останете заради този майстор в три часа.