![Стоманена целувка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/6/stomanena-celuvka-bg-download.jpg)
Стоманена целувка [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-396-6
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стоманена целувка [bg]». Краткое содержание книги:
Докато Купър и Арчър обсъждаха други вероятни причини ескалаторът да бъде официално обявен за дефектен, Райм се втренчи в закачалката, на която висеше едно от саката на Сакс, и се замисли за тежките ѝ думи. Защо беше толкова ядосана, по дяволите? Тя нямаше права над Мел Купър. И откъде Линкълн можеше да знае, че Амелия има проблеми с лабораторията?
След това гневът му се насочи към самия него, че си губи времето да мисли за търканията си с нея.
Трябваше да работи.
Райм заповяда на Купър да изчисти щифта и скобата от смазката и пак да я затвори, за да види дали щифтът ще стигне до заключваща позиция, когато е сух и има по-голяма вероятност да се отвори от произволно движение. Макар и без смазка обаче, щифтът затвори плътно капака.
По дяволите. Какво се беше случило? Уитмор беше казал, че не е необходимо продуктът да е направен небрежно, за да бъде дефектен. Трябваше да открият причина защо капакът се е отворил, когато не би трябвало.
— Не му въздействат насекоми, течности, удари… — измърмори Линкълн. — Имало ли е светкавици в деня, когато се е случило нещастието?
Арчър провери какво е било времето.
— Не. Ясен ден.
Райм въздъхна.
— Добре, Мел. Запиши нищожните си открития на дъската, ако обичаш.
Купър го направи.
На вратата се позвъни и Линкълн погледна монитора.
— А, нашият адвокат.
Той отвори.
Минута по-късно в дневната влезе Евърс Уитмор, вървейки абсолютно изправен, с елегантен морскосин костюм, всяко копче закопчано. В едната си ръка носеше старомодно куфарче, а в другата — пазарска торбичка.
— Господин Райм.
Той кимна.
— Това е Джулиет Арчър.
— Аз съм стажантка.
— Тя помага в разследването.
Уитмор дори не погледна към инвалидната ѝ количка, нито прояви любопитство, че жената е с недъг като наставника си — или пък как състоянието ѝ би могло да помогне или да възпрепятства разследването. Той кимна за поздрав и после се обърна към Линкълн.
— Нося нещо. Госпожа Фромър ме помоли да ви го дам в знак на благодарност. Сама го е правила. — Адвокатът извади от пазарската торбичка увит в найлон хляб, завързан с червена панделка, и го показа, сякаш представяше веществено доказателство Номер едно от страна на ищеца. — Каза, че е сладък хляб с тиквички.
Райм не беше сигурен как да тълкува подаръка. Доскоро клиентите му бяха Нюйоркската полиция, ФБР и други подбрани правоприлагащи агенции, никой от които не му беше изпращал печива за благодарност.
— Да. Добре. Том. Том!
Болногледачът се появи след минута.
— О, господин Уитмор. — Нежеланието да се употребяват малките имена, изглежда, беше заразно.
— Господин Рестън, вземете този хляб — каза адвокатът и му го подаде. — От госпожа Фромър.
— Прибери го някъде или го сложи в хладилника — каза Линкълн.
— Сладък хляб с тиквички. Ухае хубаво. Ще го сервирам.
— Не ни трябва…
— Разбира се, че ще го сервирам.
— Не, няма. Ще го запазим за по-късно. — Райм имаше таен мотив да възрази. Мислеше си, че единственият начин Джулиет Арчър да може да яде хляба, е Том да я храни, а това щеше да я накара да се почувства неудобно. Тя използваше само пръстите на дясната си ръка, не цялата ръка. Лявата, с изящната гривна, разбира се, беше пристегната неподвижно с ремък за инвалидната количка.
Арчър, която явно разбра стратегията на Линкълн, но не ѝ пукаше, заяви с твърд глас:
— Аз ще си взема.
И Райм осъзна, че е нарушил едно от собствените си правила — държеше се покровителствено с нея.
— Добре — отстъпи той. — И аз ще си взема. И кафе. Моля.
Том примигна от обрата… и от учтивостта.
— И аз ще пия кафе. Без захар и сметана, моля — обади се Уитмор. — Ако е удобно.
— Разбира се.
— Някакъв шанс за капучино? — попита Джулиет.
— Един от специалитетите ми. Ще донеса и чай, Мел. — Том тръгна към кухнята.
Адвокатът се приближи до бялото табло с информацията по случая и всички се вгледаха в написаното.
— Място на произшествието: мол, „Хайтс Вю“, Бруклин.
— Жертва: Грег Фромър, 44 г., продавач в „Хубави дамски обувки“ в мола.
— Служител в магазин, напуснал „Горивни системи Патерсън“ като директор по продажбите. Ще се опитаме да докажем, че е смятал да се върне на подобна или на друга високоплатена работа.
— Причина за смъртта: загуба на кръв, травми на вътрешни органи.