Дъщеря на съдбата [bg]

Предната вечер тя разбра, че ще дойде, но не по вроден усет, нито по предчувствие, както щеше да заяви години по-късно, когато разказваше историята пред Дао Циен, а защото по време на вечеря чу как Джереми Съмърс даде указания на сестра си и на мама Фресия.

— Ще дойде да отнесе сандъците същият служител, който ги докара — подхвърли той мимоходом, без да подозира за урагана от чувства, развихрен от думите му по различни причини в душите на трите жени.

Елайза прекара сутринта на терасата, вторачена в пътя нагоре по хълма към дома й. По обед видя да наближава голямата каруца, теглена от шест мулета, сподирена от въоръжени работници на коне. Усети леден покой, сякаш бе умряла, и не забеляза, че мис Роуз и мама Фресия я следят от къщи.

— Толкова усилия да я възпитам, а тя се влюбва в първия непрокопсаник, появил се наоколо! — процеди мис Роуз през зъби.

Англичанката бе готова да стори всичко възможно, за да спре бедствието, но не бе убедена, че ще успее, защото знаеше колко упорита е първата любов.

— Аз ще предам стоките. Кажи на Елайза да се прибере вътре и не я пускай да излиза под никакъв предлог — разпореди се тя.

— И как ще стане това според вас? — тросна се мама Фресия.

— Заключи я, ако трябва.

— Заключете я вие, ако можете. Аз не се бъркам — промърмори прислужницата и се потътри навън.

Нямаше начин да попречат на Елайза да се приближи до Хоакин Андиета и да му предаде писмото си. Направи го съвсем открито, загледана в очите му с толкова свирепа решителност, че нито мис Роуз събра смелост да я задържи, нито пък мама Фресия — да се изпречи на пътя й. Двете жени проумяха, че магията е много по-силна, отколкото си мислят, и никакви заключени врати или заклинания няма да я спрат. Младежът също бе прекарал седмицата, завладян от спомена за девойката, смятайки я за дъщеря на работодателя му Джереми Съмърс и следователно за напълно недостижима. Не предполагаше какво впечатление бе оставил и не се досещаше, че когато при неговото предишно посещение му поднесе паметната чаша сок, тя му бе признала любовта си. Затова, когато Елайза му подаде запечатания плик, го обхвана неописуем страх. Смутено пъхна писмото в джоба си и продължи да надзирава работата по товаренето на сандъците в колата, а ушите му горяха, дрехите му подгизваха от пот и по гърба му пробягваха студени тръпки. Изправена, неподвижна и безмълвна, Елайза го наблюдаваше втренчено от няколко крачки разстояние, без да обръща внимание на гневния вид на мис Роуз и на съкрушеното лице на мама Фресия. Когато привързаха към каруцата и последния сандък, а мулетата обърнаха колата, за да се спуснат надолу по хълма, Хоакин Андиета се извини пред мис Роуз за безпокойството, сбогува се с Елайза, кимайки бегло с глава, и побърза да се махне час по-скоро.