Кръвта на боговете [bg]

8

Когато умореният Октавиан стигна улицата на хълма Авентин, където се намираше основният имот на консула, вечерта настъпваше и всичко тънеше в нюанси на сивото.

Беше в непрекъснато движение от сутринта, откакто бе чул завещанието на Цезар. Беше посетил три къщи, пълни с прис­луга и роби, които сега бяха негови. Беше направо замайващо. Бе пристигнал в Рим с празни ръце, но бе някак подобаващо завещанието на Цезар да доведе до подобна промяна в състоя­нието му. Приживе Цезар бе непредсказуем, склонен да не об­ръща внимание на закони и правила, ако виждаше най-бързия начин да постигне целите си. Октавиан се бе учил от него. Ако се поколебаеше, евентуалните му противници щяха да имат време да съберат сили.

Странно беше да види имота на консула абсолютно непо­кътнат. Докато вървеше по улиците, бе минал през купища раз­валини и седемте хълма предлагаха гледка, каквато не бе виж­дана от цял век, ако не и повече. На много места вече имаше строители и потящи се работници, наети от богати собствени­ци. Следите от разрухата нямаше да се запазят дълго. Къщите на Марк Антоний обаче бяха останали невредими - това беше неговата награда за разпалването на размириците в града.

- И двамата с Меценат сме на мнение, че идеята е ужасна - каза Агрипа, докато се изкачваха по хълма.

Гракх беше с тях, най-вече защото се бе оказал полезен през целия ден. Мотивите му за тази внезапна лоялност бяха очевидни и Меценат не пропускаше възможност да го ужилило един меч в повече определено беше от полза и Октавиан не го беше отпратил.

Октавиан не отговори и четиримата спряха пред масивната дъбова врата в стената, която вървеше покрай покритата с кал­дъръм улица. Вратата имаше малка желязна решетка. Агрипа се наведе да надникне през нея и вдигна вежди при вида на двора. Там цареше хаос: петнайсетина роби сновяха напред- назад, товареха каруца и извеждаха впрегатни коне.

- Май сме избрали неподходящо време. Консулът очевидно е зает отбеляза Агрипа. Не е нужно да го правиш, Октавиане.

- Аз пък казвам, че е нужно. И трябва да започнеш да свикваш с новото ми име. Имам право на него, по кръв и по осиновяване.

Агрипа сви рамене.

- Ще се опитам да не забравям, Юлий. Богове, изобщо не ми идва да те наричам така.

- Ще свикнеш. Тайната е в честата употреба, приятелю.

Един от робите в двора бе забелязал надничащия Агрипа и приближи, като махаше с ръце.

- Каквото и да искате, консулът не приема никого каза той. - Ако сте по държавна работа, обърнете се към сенатора си.

- Предай му, че Цезар е тук — каза Октавиан. - Мисля, че ще намери време за мен.

Робът се ококори.

- Да, господарю. Ще го уведомя. - И се отдалечи в тръс, като на всеки няколко крачки поглеждаше през рамо.