![Красивите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/2/krasivite-bg-download.jpg)
Красивите [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-050-9
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Красивите [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко щеше да е по-различно, ако Крой не се беше изпарил. Толи се запита колко ли време ще отнеме на новите мъгляни отново да се свържат с тях. След новината за продънването те трябваше да разберат, че лекарството действа. И дори в техния нов лагер да не стигаха официалните новини, всички грозни по света вече говореха за продънването на ледената пързалка и за Толи Янгблъд, което изглеждала така невинна на екрана.
Независимо от това обаче, двамата със Зейн трябваше да напуснат града. А все още нямаха идея как да се отърват от белезниците. Ако продължаваха да отслабват, може би металните гривни най-накрая ще се изхлузят от ръцете им, но колко време би отнело това? На Толи никак не й се искаше да избира между собствената си гладна смърт и мозъчната смърт на Зейн.
Пък и не би избягала от града без останалите кримита. Не и без Перис и Шай. Тази вечер цялата група беше толкова газирана, че би яхнала сърфовете само при една нейна дума. Въпросът е колко газирани щяха да са на следващия ден.
Толи внезапно се почувства крайно изтощена. Предстоеше й да намери хитроумен изход от толкова много проблеми. Какъв голям товар се сгромоляса върху плещите й, а трябваше да го носи сама. Единственото, за което доскоро мечтаеше, бе да стане част от групата на кримитата и да се почувства в безопасност сред верни приятели; вместо това изведнъж се оказа начело на предстоящ бунт.
— Приятелят ти май попрекали с шампанското?
Толи замръзна на място. Думите долетяха от околния мрак и одраскаха слуха й като нокти, които стържат върху метал.
— Кой е там?
От сенките на мрака се появи фигура със скрито в качулката на зимното палто лице, която безшумно приближаваше през купчината опадали листа. На лунната светлина пред Толи се изправи жена, което стърчеше десетина сантиметра над нея, беше по-висока даже от Зейн. Нямаше шанс да е нещо друго, освен агент на Извънредните.
Толи си заповяда да запази спокойствие, опита да се овладее и се насили да смекчи чертите на напрегнатото си лице, за да добие овчето изражение на новите красиви.
— Шай? Ти ли се опитваш да ме изплашиш? — гневно извика тя.
Фигурата пристъпи още крачка напред и застана в светлия кръг на една от факлите край пътеката.
— Не, Толи, аз съм. — И жената отметна качулката.
Беше д-р Кейбъл.
Драконът
— Познаваме ли се?
Д-р Кейбъл студено се усмихна.
— Сигурна съм, че ме помниш, Толи.
Толи отстъпи крачка назад, позволявайки си да покаже, че е изплашена — дори една нова красива би се стреснала при вида на д-р Кейбъл. С жестоките си черти, подсилени още повече от лунната светлина, тя приличаше на красива жена, превърнала се наполовина във върколак.
Спомените нахлуха в главата на Толи. Тя отново се видя в безмилостната хватка на д-р Кейбъл — първият път, когато разбра за съществуването на Извънредните, и после, когато прие да проследи и предаде Шай — цената да стане красива. И накрая, когато Кейбъл заедно с цяла армия извънредни я проследи чак до Мъглата и изгори до основи нейния нов дом.
— О, да — каза Толи. — Май си спомням. Срещаш сме се някъде, нали?
— Точно така. — Острите зъби на Кейбъл лъснаха на лунната светлина. — Но по-важното, Толи, е, че аз те познавам.
Толи успя да изфабрикува глуповата усмивка. Нямаше съмнение, д-р Кейбъл си спомняше тяхната последната среща — Толи и Давид спасяваха мъгляните и на Толи се наложи да я удари по главата.
Д-р Кейбъл посочи черния шал около китката на Толи, който плътно покриваше белезницата под ръкавицата и ръкава на дебелото зимно яке.
— Любопитен начин да се носи шал.
— Да не падате от небето? Сега всички се носят така.
— Обзалагам се обаче, че ти си въвела тая мода. Винаги си била хитруша.
Толи засия като същинска красива.
— Сигурно е така. Всякакви номера съм правила като грозна.
— Но нищо не може да се сравни с днешния трик.
— О, вие сте гледали новините? Не е ли ужасно кофти всичко това? Ледът просто ей така се продъни под краката ни!
— Да, просто ей така. — Очите на д-р Кейбъл се присвиха. — Трябва да призная, отначало успя да ме заблудиш. Тая летяща пързалка беше напълно глупава архитектурна прищявка, само и само да се угоди на новите красиви. Рано или късно щеше да се случи някакъв инцидент. Но после се замислих защо това стана в точно определен момент — когато стадионът е пълен и стотици камери предават от него по цял свят.