![Котка и мишка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/3/kotka-i-mishka-bg-download.jpg)
Котка и мишка [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-679-8
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Котка и мишка [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Кармине Гроза ме посрещна и двамата се качихме в неговия необозначен „Мъркюри Маркиз“. Детективът подкара по ФДР към изхода за Мейджър Дийгън, след което кривна към Бронкс.
В ушите ми още шумяха витлата на хеликоптера. Това ме подсети за отвратителното жужене, което бях чул да се раздава от кучешката колибка в Уилмингтън. Отново всичко се развиваше с главоломна скорост. Гари Сонежи ни извади от равновесие — точно така обичаше той, точно така работеше извратеното му съзнание.
Сонежи се притиска в теб, упражнява силен натиск, след което се отдръпва назад и чака да направиш фатална грешка. Точно това се опитвах да не направя в момента, за да не свърша като Манинг Голдман.
Мястото на престъплението този път се намираше в Ривърдсйл. Докато пътувахме натам, детектив Гроза не спираше да говори с изнервен глас. Дрънкането му ми напомни за една поговорка, която се мъчех да прилагам на практика: Ако ти се открие добра възможност да млъкнеш, никога не я изпускай.
Логично погледнато, не спираше да говори той, Ривърдейл би трябвало да бъде част от Манхатън, обаче той е част от Бронкс. На това отгоре, което обърквало работата още повече, в Ривърдейл се намирал Манхатънският колеж — малко частно училище, нямащо никаква връзка нито с Манхатън, нито с Бронкс. Кметът на Ню Йорк — Руди Джулиани, е ходил на училище в него, осведоми ни Гроза.
Слушах безсмислените брътвежи на детектива, докато накрая усетих, че се е наприказвал. Изглеждаше съвсем различен човек от оня, с когото се бях запознал на Пен Стейшън като партньор на Манинг Голдман.
— Добре ли си? — попитах го аз най-сетне.
Никога не съм губил партньор. На Сампсън все му се разминаваше на косъм. Веднъж го намушкаха с нож в гърба. Беше станало в Северна Каролина, когато бяха отвлекли племенницата ми Наоми. Говорил съм с детективи, загубили партньора си, и от тези разговори бях разбрал, че не е никак лесно да се преживее.
— Всъщност не го обичах Манинг Голдман — призна си Гроза, — но уважавах работата му като детектив. Никой не заслужава да умре така, както той умря.
— Да, никой не заслужава да умре така — съгласих се аз.
Никой не бе в безопасност. Нито богатите, нито, разбира се, бедните, нито дори полицията. Този рефрен ме съпровождаше през целия ми живот — най-страшната истина на нашия век.
Най-сетне свърнахме от претъпканата с движение автострада „Дийгън“ и поехме по още по-претоварената „Бродуей“. Детектив Гроза явно бе здраво разтърсен тази сутрин. Аз също, но на мен не ми личеше.
Гари Сонежи искаше да ни демонстрира колко му е лесно да проникне в дома на ченге.
43.
Домът на Манинг Голдман се намираше в един по-заможен квартал в Ривърдейл, известен под името Фийлдстоун. Кварталът бе изненадващо привлекателен за Бронкс. По тесните и спретнати улици бяха паркирани вановете на няколко телевизионни екипа. Над тях се виеше хеликоптер на FOX-TV, мъчейки се да надникне през листака и клоните на дърветата.
Къщата на Голдман бе по-скромна от наредените покрай нея домове в тюдориански стил. Въпреки това изглеждаше приятно място за живеене. Доста нетипичен за ченге квартал, но пък и Голдман не бе типично ченге.
— Бащата на Голдман е бил известен лекар в Мамаронек — продължаваше да бърбори Гроза. — Когато се поминал, Манинг се видял с малко пари. Бил черната овца в семейството, бунтовникът — ченге. И двамата му братя са зъболекари във Флорида.
Мястото на престъплението започваше да не ми харесва, а се намирах все още на две пресечки от него. Твърде много синьо-бели и официално изглеждащи коли. Твърде много помощ, твърде много намеса.
— Рано сутринта мина и кметът. Ядоса се човекът. Но иначе е готин — не млъкваше Гроза. — Да убиеш ченге в Ню Йорк е голяма работа. Статии по вестниците, голям шум.
— Особено пък ако е убито в собствения си дом — добавих аз.
Гроза най-сетне паркира на тясната трилентова улица на около една пресечка от дома на Голдман. В клоните на дърветата пееха птички, слънцето блестеше — всичко изглеждаше така, сякаш на този свят нямаше смърт.
Докато крачех към мястото на престъплението, ми дойде наум една мисъл, която, ако не друго, поне бе приятна — анонимността, на която се радвах в Ню Йорк. Във Вашингтон имаше много репортери, които ме познаваха. Ако ме видеха на местопрестъплението, значи случаят е много гаден, много неприятен, извършено е било по особено насилствен начин.