Рома Етерна [bg]

Убедеността, с която говореше, будеше благоговение. Казвам ти, още преди да свърши, аз самият почти усещах присъствието и могъществото на Аллах. Беше изненадващо и малко плашещо, че Махмуд може да събуди такива чувства у мен, а и у другите хора. Ала той замълча и само след няколко мига чувството избледня и аз отново бях самият себе си.

— Какво ще кажеш? — попита. — Може ли това да не е истина?

— Не мога да съдя — отвърнах предпазливо. Не исках да обидя този свой нов и толкова интересен приятел, особено в собствения му дом. — Ние, римляните, сме свикнали да проявяваме търпимост към всички религии и ако някога посетиш нашата столица, ще видиш как мирно си съседстват храмовете на стотици божества. Но красотата на твоето учение ми допада.

— Красота? Аз те питах за истината. Щом приемате всяка вяра за истинска, не означава ли това, че не виждате истина в нито една от тях?

Опитах се да го оборя, припомняйки си цитати от Платон и Марк Аврелий от ученическите си години — че всички богове са отражение на истинската божественост. Но напразно. Той тутакси прозря римското ми безразличие към религията. Ако се преструваш, че за теб един бог е точно толкова добър, колкото и друг, това на практика означава, че пет пари не даваш за който и да е бог и за самата религия, освен когато се налага да бъде отвлечено вниманието на хората от низшите слоеве от тегобите на земното им съществуване. Нашата политика „живей и остави другите да живеят“ спрямо последователите на Митра, Дагон, Ваал и останалите божества, чиито храмове процъфтяват в Рим, е мълчаливо потвърждение на тази истина. А за Махмуд подобна позиция е достойна за презрение.

Усетих, че домакинът ми започва да става напрегнат. Не исках това да вгорчи приятния ни разговор и позовавайки се на умората, предложих да го продължим друг път.

Вечерта отново бях поканен у Никомед Пафлагониеца. Главата ми още се въртеше от всичко наговорено ми от Махмуд. Попитах гърка дали може да ми каже нещо повече за тази изключителна личност.

— Този ли? — подсмихна се Никомед. — Ти с луди ли си имаш вземане-даване, Корбуло?

— Видя ми се напълно нормален — възразих аз.

— О, да, съвсем нормален е, особено когато ти продава камили или шафран. Но подхвани го на тема религия и ще видиш насреща си съвсем друг човек.