Хаос [bg]

— Наистина, Евалд, аз съм в безопасност. Тези хора може и да са французи, но не са глупави. А сега тръгвай. Съпругата ти те чака и не искам да я карам да се тревожи.

След още един остър поглед към Ив Евалд се обърна и тръгна. Грубо изблъска Анри, докато минаваше покрай него.

Вратата хлопна. Анри кимна към телефона на бара и каза на партьора си:

— Давай.

Ив набра номера и подаде телефона на Рихтер.

Германецът седеше с ръце в скута. Не се помръдна.

— Включи го на високоговорител — озъби се Анри.

Ив натисна бутона на говорителя и сложи слушалката върху апарата. Телефонът прозвъня поне дузина пъти преди от другата страна да вдигнат.

— Феликс? — запита гласът.

— Да, Доминик — отвърна Рихтер. — Чувам те.

— Как си?

— Благодаря, добре — каза германецът и изгледа Анри, който си палеше новата цигара от старата. — Освен ако не броим присъствието на двете ти горили. Защо ме оскърбяваш с груба сила? Да не би да мислиш, че нямаше да вдигна слушалката?

— Ни най-малко — отвърна благо Доминик. — Не това е причината, поради която ги пратих. Ще ти го кажа направо, Феликс: те са при теб да затворят клуба ти.

Анри можеше да се закълне, че чу как гръбнакът на Рихтер изпука.

— Да затворят клуба ми? — повтори Рихтер. — Загдето дадох урок на агнеца ти мосю Орн?

— Не — отвърна Доминик. — Негова е била грешката, че е дошъл сам при теб. Намерението ми е да ти покажа неразумността да отклониш предложението ми.

— Като ми демонстрираш мускули подобно на някоя безмозъчна горила — каза Рихтер. — Мислех те за по-разумен.

— Това, хер Рихтер, си е твой проблем. За разлика от теб, аз нямам претенции. Аз вярвам в ефикасността на поддържането на влияние посредством всички средства, с които разполагам. Като стана дума за това, не си прави труда да звъниш на хората си. Може да откриеш, че са предпочели да се присъединят към конкуренцията.

— Хората ми няма да направят такова нещо — отвърна Рихтер. — Никой не може да ги принуди.

Анри забеляза промяна в гласа на Рихтер. Той вече не звучеше спокойно. Усети погледа на германеца, докато оставяше угарката си върху книгата за регистрация на гостите.

— Така е — съгласи се Доминик. — Те няма да се подчинят на грубата сила и ще продължат да те следват. Но ти ще правиш това, което аз ти наредя.

Книгата започна да пуши. Рихтер се изправи и пристъпи към бара. Анри вдигна пистолета и Рихтер застина на мястото си.

— Това е безсмислие, мосю, а не здрав разум — каза Рихтер. — Кой ще спечели от сблъсъка ни? Само опозицията.

— Ти проля първата кръв — отговори Доминик. — Нека се надяваме, че ще е и последна.

От страниците на книгата се издигна пламък.

— Застраховката ти е достатъчна, за да започнеш отново — продължи Доминик. — А междувременно ще имам грижата групата ти да има необходимите пари, за да продължава делото. Каузата няма да пострада. Само гордостта ти ще бъде наранена. А това, хер Рихтер, няма да ме накара да загубя съня си.