Последният кандидат [bg]

— По дяволите — зная само, че ЗЛО имат една цел: да намерят лек. Но очевидно това няма да стане. Ако разполагахме с техните пари и средства, бихме могли наистина да помогнем. Да опазим здравите. Мислех, че ще искате да участвате.

Томас, разбира се, искаше. Отчаяно.

Гали сви рамене, като видя, че никой не отговаря.

— Нямаме много за губене. Може би все пак ще е добре да се опитаме.

— Гали — спря го Томас. — Да знаеш нещо за Тереза и групата, с която тя избяга?

Гали кимна.

— Да, открихме ги. И им разказахме същото, което казах и на вас. Кой мислиш е моята птичка?

— Тереза — прошепна Томас. В сърцето му блесна искра на надежда — вероятно тя си бе спомнила тези неща за ЗЛО, Когато са премахнали заличителя. Дали пък операцията не я бе накарала да промени възгледите си? Ако е така, то прокламациите й, че „ЗЛО е добро“, трябва да са останали в миналото.

— Точно така. Тя обаче не е съгласна да започва всичко отново. Спомена и че се надявала да те намери. Но имаше още нещо.

— Май продължението няма да ми хареса — изстена Томас.

Гали повдигна рамене.

— Напоследък е така. Един от нашите, които търсеха групата ви, чул странен слух. Свързан е с всички хора, които са избягали от щаба на ЗЛО. Не съм сигурен, че могат да ви проследят, но изглежда, по някакъв начин са разбрали, че сте в Денвър.

— И какъв е този слух? — попита Томас.

— Дават голяма награда за някакъв тип на име Ханс, който е работил за ЗЛО, а сега живее тук. ЗЛО смятат, че сте дошли в града заради него и го искат — жив или мъртъв, дори по-добре мъртъв.