Смъртта на магьосника

Остави торбичките и съдържанието им на пода.

— Донесъл съм също и собствените си шифри, както и най-различни други от Тайния съвет, разбира се, и тези, които самият аз използвам — той стана на крака и изтръска прахта от коленете си. — Не че имаше някаква полза от тях — въздъхна той. — Тайнописът на брат Роджър устоя на всичко, което знам.

Сър Хю подаде ръкописите на Ранулф, като му нареди да ги прибере в торбичките и да заключи ковчежетата. Тъкмо щяха да тръгват, когато чуха думкане по вратата и един от прислужниците на сър Едмънд влетя в стаята.

— Сър Хю, най-добре е да дойдете, един от французите — момчето се бореше да си поеме дъх, — един от французите е умрял от пристъп.

Корбет извика на Ранулф да пази ръкописите с цената на живота си и придружен от Болингбрук, се втурна през двора към Лантърн Тауър. Прислужникът обясни, че трима от пратениците били настанени там, дьо Краон над Залата с ангелите и Кротоа в близката Джерусалем Тауър, наричана така, защото някога имала малък параклис. Вратата към Лантърн Тауър бе задръстена от въоръжени мъже. Те се отдръпнаха, когато Корбет се втурна по каменното спираловидно стълбище и сетне по стълби, водещи към една от спалните. Вратата с откъснати кожени панти беше опряна на счупената рамка. Докторът на замъка, заедно с отец Андрю, се беше навел до изпънатия на леглото труп. Дьо Краон и тримата му спътници стояха до пълното с пепел огнище и се оглеждаха с безпокойство.

Корбет се загледа в трупа. Дестапл определено бе умрял от сърдечен пристъп. Тясното му лице бе цялото изпъстрено с петна, изцъклените очи бяха изскочили, а устата му бе отворена, като че ли да извика. Той докосна ръката на французина: плътта бе студена и вкочанена.

— Мъртъв е от часове — печално се произнесе докторът, изтривайки ръцете си с кърпа. — Огънят е изгаснал, в стаята е студено — трябва да е умрял скоро след като си е легнал.

Корбет бързо погледна нощната масичка и малкото ковчеже с отворен капак, пълно с миниатюрни зелени кожени торбички. Той вдигна една, развърза връвта и помириса, но усети само миризма на стрита мента. Същото важеше и за празния бокал наблизо. Той напръска утайката от водата по ръката си, после затвори очи и се замисли за други стаи, където мъже и жени бяха загивали от насилствена смърт, самоубийци, заключили и подпрели вратите, жертви, които са мислели, че са в безопасност, без да съзнават, че са безмилостно преследвани като зверове в гората. Над колко трупа беше стоял? Колко пъти бе задавал познатите въпроси?

— Сигурен ли си, че е било сърдечен пристъп? — попита Корбет.

— Ако търсиш отрова — отвърна докторът, — няма да я откриеш тук. Това си е истински пристъп, сър Хю, спиране на сърцето, задух, кратки конвулсии. Смъртта трябва да е настъпила мигновено — той кимна с глава към френската група. — Казват, че имал слабо сърце.

— О, сър Хю! — приближи се дьо Краон. — Трябва да призная, че подозренията ми се събудиха — той се удари в гърдите като неискрено разкаял се грешник. — Признавам, че имах лоши мисли, но Дестапл беше стар, сърцето му бе слабо, а и пътуването по море беше изморително — дьо Краон посочи нощната масичка. — Този отличен доктор вече прегледа всички торбички и бокала. Те съдържат само следи от мента. Етиен обичаше да си прави чай преди лягане.