Картината

— Да — отвърна Реган, докато вървяха. — Страхувам се, че нашият приятел Ибън е решил да разшири мирогледа си и е навлязъл в света на изкуството. И там си знае работата. Картината на Грант беше много скъпа. Картината от Вейл също. Това, което не разбирам е защо е посегнал към картините на Кендра, след като тя беше толкова добра към него. Както тя каза, те са имали по-скоро сантиментална, а не толкова парична стойност. Не са били евтини, но тя ги харесвала, защото са купени по време на пътешествията й със Сам до Европа и Кейп Код.

— Няма по-добър крадец от стария крадец — издекламира Кит. — Веднъж като ти влезе в кръвта… Но аз също съм изненадана. Той сякаш се е изплюл в лицето им. Имаше нещо в този тип, което беше подкупващо.

— А аз си мислех, че е обърнал нова страница — каза Реган. — Заклевам се, че нещо не е наред, не съвпада — тя сви рамене. — Нищо, няма смисъл да се тревожим за това точно сега. Не е ли чудесна нощта?

— Красота — отвърна Кит.

Докато вървяха през града срещаха скиори, които се прибираха у дома със ски преметнати през раменете им. Всички крайпътни капанчета бяха препълнени. Градът беше като жив. Те се загледаха във витрината на Мезалуна.

Когато стигнаха в Литъл Нел, барът беше пълен до горе. Трябваше да чакат на опашка зад кадифено въже, докато някои от гостите излязат.

Когато най-накрая ги пуснаха да влязат и да се присъединят към тълпата, Реган се обърна към Кит.

— Чуй тромпетите — Те си пробиха път през загретите гуляйджии и се насочиха към бара, търсейки с поглед зъболекаря на звездите.

— Виждам го — обади се Реган. — Той е в центъра на веселбата.

— Без съмнение, заслепен от собствената си ослепителна усмивка — изхили се Кит.

Лари седеше на ъгъла на една маса с две двойки, които явно се канеха да си тръгват. Когато стигнаха до него, той скочи.

— Реган! И Кит! Не знаех, че ще идваш — каза той, целувайки ги и двете.

— Беше изненада и за самата мен — иронично отвърна тя. — Но какво знаеш ти, освободих се и ето ме сега тук.

— Вие двете ще си прекарате добре — обеща Лари. — Вече знам за две партита и ще видя дали ще мога да ви вкарам.

— Как ще го направиш? За всеки доведен ще им обещаваш безплатно зъбопочистване? — попита Реган.

— Много подло, Реган — смееше се Лари.

— Не, не е. Аз съм малката ти сестричка, която никога не си имал.

— Тук има доста приятели. Искате ли да ви запозная?

— Виж, вече се опитва да се отърве от нас — обърна се Реган към Кит.

Лари се обърна да огледа наоколо.

— Вие двете. Нека ви донеса нещо от бара. Аз ще съм по-бърз. Ето, седнете и пазете масата.

Той им взе поръчките и се промъкна към бара, спирайки се по пътя да каже здрасти на няколко представители на нежния пол.

— Мисля, че Мойсей е пресякъл пустинята за по-малко време, отколкото му трябва на Лари да отиде до бара — каза Реган докато се оглеждаше.

— Трябваше да му кажа, че се прибирам в Кънектикът следващата седмица — включи се в темата Кит. — Толкова се радвам, че съм тук.

— Аз също — отвърна приятелката й. — Тази седмица ще бъде забавна. Партито на Луис ще бъде страхотно — тя обърна очи към небесата. — Моля те, Господи, нека нищо не попречи на празненството. Луис ще се съсипе.