Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Гейбриъл сключи ръце зад гърба си и закрачи до Мадлин.
— Изражението ти е доста интересно. Сякаш дъвчеш хрущял.
Палатките се скриха от погледите им и те излязоха в една дива местност, която бавно се спускаше към хълмовете. Златни цветя растяха на малки ярки туфи, сини пеперуди прехвърчаха от цвят на цвят и никой не можеше да ги подслуша. Никой, освен двойката пред тях. Монотонният говор на Хърт долиташе до слуха им с всеки повей на вятъра, затова Мадлин поизостана, колкото да се усамоти от двойката, но да не я изпуска от поглед.
— Нищо не дъвча.
Очевидно Гейбриъл не й повярва.
— Не обръщай внимание на Хърт. Бас държа, че рита кучето на баба си, когато тя не гледа.
— Откъде знаеш? — Мадлин спря на пътеката.
— Джери го видял. По-късно брат ми му го върнал тъпкано за животинчето. — Съвсем лека усмивка докосна устните му. — Нещастен случай.
Когато Мадлин се запозна с Джери, той беше много щастлив от годежа на батко си и се мъкнеше подире им при всеки удобен случай. Мадлин и Гейбриъл доста внимаваха да не му отправят покани. Те желаеха усамотение, доколкото беше възможно за годеници, и присъствието на впечатлителния, макар и любим брат им идваше в повече.
— Радвам се, че Джери се е погрижил за Хърт. Просто ми се ще… — Глупаво чувство — да й се ще Джери още да е сред живите. Да й се ще да е била по-мила с него.
Но Гейбриъл я разбра.
— И аз. И на мен ми липсва.
Ето пак. Общото им минало, разговорът без думи. Подобни отношения не умираха лесно въпреки волята й.
Поради безмълвното разбирателство помежду им усещаше, че трябва да довери на Гейбриъл разговора си с Големия Бил. Гейбриъл нямаше да се присмее на нейните страхове и имаше властта да използва информацията й.
— Извинявам се за коментарите си на предишната ни разходка. Не знаех, че си участвал в организацията на крайбрежната отбрана. Очевидно добре си оползотворил времето, в което ме нямаше.
— Извиняваш се за вивисекцията на характера ми, а, Мади?
Изглежда Гейбриъл се забавляваше по най-противен начин.
— Сигурно искаш нещо.
Разбира се, че беше така, ала формулировката му я изправи на нокти.
— Не! Да речем, че имам нещо да ти кажа. По пътя за насам Големия Бил…
— Големия Бил?
— Слугата на мистър Ръмбилоу — обясни тя.
— А… Оня, с който говореше. Оня, който се олюлява и крие пистолет в пазвата си.
Кракът й замръзна във въздуха.
— Сериозно? Пистолет?
— Да не мислиш, че е добър човек и скромен слуга?
— Не, и ако благоволиш да млъкнеш за момент ще ти кажа защо.
Гейбриъл млъкна. Стана много тихо.
Мадлин осъзна, че отново я беше накарал да се разприказва против волята й. Как го постигаше? Винаги я проучваше, винаги я ръчкаше и чоплеше, и разглеждаше резултатите като момче, което прави експерименти. Тя реагираше прекалено буйно — дори сега гневът кипеше в жилите й — а и трябваше да го помоли за онази услуга, да му се не видеше. Тя овладя раздразнението си.
— Убедена съм, че Големия Бил ми каза нещо, което е знак, че се задават неприятности.
— Където си ти, там са и неприятностите, моя скъпа Мадлин.
Тя скръцна със зъби.
— Той ми каза, че мистър Ръмбилоу не е от Езерната област, а е родом от Ливърпул. — Тя зачака реакция на удивление, но Гейбриъл само я гледаше отвисоко. Решена да разклати самообладанието му, тя добави: — Каза, че са израснали заедно и че мистър Ръмбилоу за малко не е увиснал на бесилото!
Гейбриъл се разхождаше, сякаш нямаше никакви грижи на този свят.
— Говорила ли си за това с друг?
— Току-що аз самата разбрах. — Тогава тя разбра какво значи безстрастието в думите му. — Знаел си?
— Да кажем, че… не съм изненадан.
Опитвайки се да запази спокойствие на духа, Мадлин погледна океана и чак после човека, за когото смяташе, че ще… ще спаси гостите на мистър Ръмбилоу от евентуалната беда.
— Трябва да предприемем нещо.
— Ние?
— По всяка вероятност тези мъже са престъпници.
— Те без съмнение са престъпници, а ние няма да предприемаме нищо.
— Не просто престъпници, а убийци. Големия Бил каза, че веднъж се е отървал от труп.
Кимването на Гейбриъл беше толкова спокойно, че беше ясно — той още не разбираше.
— В опасност сме — поясни тя. — Ти си в опасност.
— Мога да се оправя. Ти все се забъркваш в разни каши.
Когато прозрението я осени, Мадлин се препъна в един камък.
Гейбриъл я улови за ръката, изправи я на крака и отново закрачи до нея с прибрани отзад ръце като джентълмен, какъвто определено не беше.