Просяк, крадец
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Просяк, крадец». Краткое содержание книги:
На фона на съкрушителните събития, белязали живота на Рудолф, авторът проследява съдбите на двамата му своенравни племенници — Били и Уесли — третото поколение Джордах. Всеки от тях се противи посвоему срещу печалната слава на фамилията, ала не намира сили да се откъсне от нея и от нейното всесилно богатство.
Възходите, паденията и страстите на познатите герои се вплитат в едно изискано произведение, търсещо новия морал от края на XX век.
— Здравейте, мистър Крейлър.
Мъжът изсумтя.
— Къде е синът ми? — грубо попита Тереза.
— Руди, ще изпуснем самолета — извика Гретхен от колата. Тя не бе чула нито дума от разговора.
Рудолф усети, че се изпотява, макар че сутринта бе прохладна.
— Ще трябва да ме извиниш мисис Крейлър, но бързам за летището.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно, мистър Джордах — каза Тереза, размахвайки навитото на руло списание. — Не съм дошла чак от Америка, за да ми се изплъзнеш току-така.
— Не се изплъзвам — повиши глас Рудолф, за да влезе в тон с нея. — Трябва да изпратя семейството си на летището и веднага се връщам тук. Ще се видим след два часа.
— Искам да знам къде е синът ми — извика Тереза и го сграбчи за ръкава в мига, в който той се опита да се качи в колата.
— В затвора е, щом толкова искаш да знаеш.
— В затвора! — изпищя Тереза и сложи ръка на гърдите си, заемайки трагична поза. Реакцията й успокои Рудолф. Значи продължението на историята го няма в списанието.
— Не се дръж така — каза строго Рудолф. Нейният писък бе най-силният звук, който бе чул в този хотел, откак бе пристигнал тук. — Положението не е толкова сериозно.
— Чуваш ли, Еди? — изкрещя тя. — Синът ми е зад решетките, а той разправя, че не било сериозно.
— Чух го — каза мистър Крейлър.
— Ето какво семейство са — продължи тя все така високо. — Опитай се да им повериш едно дете и преди да си се обърнал, то вече има полицейско досие. Какво щастие, че баща му го убиха, иначе никога нямаше да знам къде е и какви ще направят от него тия хора. Знаеш ли на кого мястото му е в затвора… — тя пусна ръкава на Рудолф, отстъпи крачка назад и насочи пръст към него, трепереща и обвиняваща, протегнала патетично ръка. — Ти! С твоите номера, подкупи и нечестни пари.
— Като се успокоиш, ще ти обясня всичко — каза Рудолф, опитвайки се да седне на предната седалка. И извика на шофьора да тръгва.
Тя се хвърли към него и отново го сграбчи за ръката.
— Не, няма да стане — извика. — Няма да се измъкнеш толкова лесно, мистър.
— Пусни ме, глупачке — каза Рудолф. — Нямам време да говоря сега с теб. Самолетът няма да чака, колкото и силно да крещиш.
— Еди — изписка Тереза, — така ли ще го оставиш да се измъкне?
— Вижте какво, мистър Джордах… — започна мъжът.
— Не ви познавам, сър — прекъсна го Рудолф. — Не се месете в тази работа. Ако искате да говорите с мен, изчакайте да се върна. — Той грубо тръсна ръка, за да се освободи от жената, а в това време портиерът, излязъл да каже довиждане, се запъти мълчаливо и заплашително към нея.
Рудолф бързо се вмъкна в колата, затръшна вратата и я заключи. Шофьорът пъргаво седна зад волана и запали мотора. Тереза ядно размаха списанието зад колата, която се отдалечаваше по алеята.
— Каква беше тази история? — попита Гретхен. — Не можах да чуя какво казва.
— Няма значение — отвърна рязко Рудолф. — Това е на Уесли майка му.
— Колко много се е променила. И то не за добро — каза Гретхен. — Какво иска?
— Ако е останала вярна на себе си, иска пари — предположи той и реши да предупреди Гретхен, че Джийн не бива да види този брой на „Тайм“.
Застанал на терасата на летището, Рудолф изчака самолетът да излети. Сбогуването беше кротко и тихо. Той обеща да се върне в Ню Йорк, колкото се може по-скоро. Опита се да не прави сравнение между днешното унило заминаване и празничното настроение, с което пристигнаха на същото това летище, където Том ги чакаше с бъдещата си булка, а „Клотилд“ стоеше в пристанището, готова да ги заведе на разходка между островите недалеч от Кан, където щяха да поплуват и да възстановят семейния съюз с един празничен обяд.
Когато самолетът се изгуби от погледа му, Рудолф въздъхна и прекоси отново сградата на летището, борейки се с изкушението да си купи от павилиона за вестници един брой на списание „Тайм“. Каквото и да пишеше вътре, то нямаше да го зарадва. Чудно му беше как могат хората, за които непрекъснато се пише — политици, министри, актьори и други такива, — да се насилват да отварят сутрешен вестник.
Помисли си за пълната, посивяла жена и за закръгления й дребен съпруг, които го чакаха в хотела, и отново въздъхна. Как е успяла тази отвратителна жена да си намери съпруг? При това втори. Ако журналистът от „Тайм“ е все още в Антиб, каза си той, трябва да отида при него и да го помоля да изрови снимката на Тереза, направена след арестуването й за проституция в някакво заведение, където тя се представя под чуждо име. На една снимка заслужава да се отговори с друга снимка. Горкият Уесли.
За да се позабави, накара шофьора да мине през Ница, по улицата, на която живееше Жана. Не знаеше какво би направил, ако случайно я видеше да излиза от къщата си с децата или със законния си съпруг. Най-вероятно нищо нямаше да направи. Но тя не се появи. Улицата беше като всички останали улици.