Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Колко жалко! Какъв срам! — възкликна Силк и се огледа. — Това място наистина ми взе ума — добави той и изведнъж неочаквано се разсмя. — Може бие по-добре, че не е вкъщи. Защото щях да му направя предложение да купя тази къща.
— Не зная дали негова светлост би проявил интерес — заяви слугата.
— Дали не познавам негова светлост — я да видим? — рече хитро Силк. — Кой е той?
— Ерцхерцог Отрат, сър — отвърна слугата и се наду още повече. — Негова светлост е член на императорското семейство.
— О, така ли?
— Той е трети братовчед на Негово императорско величество Кал Закат по линия на бабата на своята майка.
— Наистина ли? Колко удивително! Съжалявам, че не го заварих у дома. Но следващия път, когато го видя, ще му кажа, че съм се отбивал.
— Значи познавате Негова светлост?
— О, да. Ние сме стари приятели.
— Мога ли да попитам как е вашето име, ваша милост?
— О, съжалявам. Какъв глупав пропуск от моя страна. Аз съм принц Келдар от Драсния.
— Прочутият принц Келдар?!
— Искрено се надявам, че няма друг човек със същото име като моето — засмя се Силк. — Достатъчно неприятности си имам и сам.
— Негова светлост много ще съжалява, че е пропуснал срещата си с вас, ваше височество.
— Ще остана в Мелцена няколко седмици. — рече Силк. — Може би пак ще се отбия тук. Кога очаквате да се върне Негова светлост?
— Много ми е трудно да отговоря на въпроса ви, ваше височество. Той замина преди три дни с някакви хора от континента… — Белокосият слуга замълча замислено. — Ако вие и вашите приятели нямате нищо против да почакате няколко секунди, принц Келдар, ще съобщя на Нейна светлост ерцхерцогинята, че сте тук. При Нейно превъзходителство идват толкова малко посетители, а тя толкова обича компания. Бихте ли влезли, моля? Веднага ще отида да я уведомя, че сте тук.
Приятелите слязоха от конете и последваха слугата през широкия вход. Коридорът бе украсен с десетки гоблени.
— Много добре се справи, Келдар — измърмори Велвет с възхищение.
— Че как иначе? — отвърна той.
Слугата ги помоли да изчакат и когато се върна, на лицето му бе изписано тъжно изражение.
— В момента Нейна светлост е леко неразположена, ваше височество — извини се той на Силк.
— Колко жалко, че госпожата не е добре! — изрече Силк с искрено съжаление. — Може би ще се видим някой друг път.
— О, не, ваше височество. Нейна светлост настоява да ви види, но моля, простете й, ако ви изглежда мъничко… не на себе си.
Силк изненадано вдигна вежда.
— Това се дължи на факта, че води изключително уединен живот, ваше височество — довери му слугата. — Нейна светлост не е щастлива в провинцията, затова прибягва до подсилващи средства, приемайки, че те ще облекчат нейното изгнание тук.
— Какви подсилващи средства?
— Мога ли да разчитам на дискретността на ваше височество?
— Разбира се.
— От време на време Нейна светлост прибягва до помощта на виното, ваше височество. И изглежда, точно сега е един от моментите, когато се е възползвала от него. Боя се, че е поела малко повече, отколкото е полезно за нея.
— Толкова рано сутринта?
— Нейна светлост не води, както биха се изразили някои хора, редовен начин на живот. Бихте ли ме последвали, моля?
Докато вървяха след слугата, Силк измърмори през рамо на приятелите си:
— Внимавайте как реагирам и правете същото. Само се усмихвайте и се опитвайте да не изглеждате уплашени след онова, което кажа.
— Не е ли прекрасно, когато този човек започне да показва хитростите си? — прошепна възхитено Велвет на Се’Недра.
Ерцхерцогинята беше жена на около тридесет и пет години с буйна тъмна коса и големи очи. Долната й устна бе леко нацупена, фигурата й бе едва доловимо по-пълна, отколкото би трябвало, и изпълваше до пръсване копринената й рокля. Освен това нейна светлост беше пияна до козирката. Беше захвърлила чашата и сега се наливаше направо от каната.
— Принц Келдар — изхълца тя и се опита да направи реверанс. Сади ловко се приближи до нея и предотврати предстоящата катастрофа, при която дамата щеше да се просне на пода.
— Извинете — каза не особено разбрано тя. — Много мило от ваша страна.
— Удоволствието е изцяло мое, ваша светлост — учтиво отговори Сади.
Благородницата примигна няколко пъти срещу него и попита:
— Наистина ли си плешив, или само се преструваш?
— Избрал съм такава прическа поради разбиранията си в областта на културата, ваша светлост — обясни той и се поклони.
— Какво разочарование! — въздъхна ерцхерцогинята, потри с длан бръснатата му глава и отпи от каната. — Мога ли да предложа на всички ви нещичко за пиене? — попита тя, осенена от внезапно бляскаво хрумване.