Вероятност, равна на нула
- Автор: Пеев Димитр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вероятност, равна на нула». Краткое содержание книги:
Наред с интригуващата логическа задача и нейното разкриване в романа са разработени и редица социално-нравствени и морално-етични проблеми, широко са представени съвременните научно-технически средства, които се използуват в шпионажа и контрашпионажа, както и някои методи за вербуване.
Вечерта в събота срещу неделя един оперативен работник от групата, наблюдаваща Ноумен, забелязал да излиза от хотела им млад мъж с куфар в ръка. Сторило му се, че това е онзи същият, когото той преди няколко дена, когато бил дежурен, мернал да влиза в стаята на Мишел. Но тогава не бе успял да забележи как излиза. И сега решил да установи кой е този загадъчен любовник.
Мъжът тръгнал по алеите между малките хотели. Макар и доста късно, тук-там се срещали хора. Държанието на мъжа било не съвсем обикновено. Няколко пъти внезапно присядал на пейки, сякаш е пиян или му е лошо (макар че в походката му нямало подобни белези!), скривал се за кратко из храстите. Наблюдаващият решил (не без основание), че онзи се крие от него или пък се старае да установи дали го следят. И той също започнал да се движи по-предпазливо. Така, взаимно дебнейки се, повървели из съвсем опустелите алеи. Мъжът стигнал до един от летните ресторанти. Запътил се да влезе в него, но в последния момент свил рязко и влязъл в малкото, оградено с тараба дворче до кухнята, в което имало натрупани много щайги. Оперативният работник забелязал това и без много да му мисли и без да се колебае, влязъл в дворчето. Огледал се. В този миг иззад вратата до него изскочил мъжът и с два силни удара в корема и брадата го повалил в безсъзнание, а самият нападател изчезнал през задната вратичка.
Сега същият този оперативен работник, лейтенант Кръстев, беше извикан да даде обяснения лично на генерала. Щом влезе, отрапортува и застана прав до вратата, навел виновно глава. Марков го изгледа навъсен и без да го поздрави, запита:
— Поне сигурен ли сте, че е същият?
— Тъй вярно, другарю генерал, абсолютно същият. Тогава пак аз бях наряд. Той същият влезе в стаята на Мишел, на младата Ноумен. След полунощ беше, гадже й е…
— Оня, дето го изтървахте на излизане?
— Тъй вярно, другарю генерал, няма грешка. Той е. Аз съм много добър физиономист.
— Виждам колко сте добър. Не само че сте допуснал той да ви открие, ами сте се дал в ръцете му като хайванин, без да мислите, сте се напъхал в дворчето…
— Виноват, другарю генерал!
— Не виноват, ами бой заслужавате. Заради вас го изпуснахме. Вече може и да не го видим. Оная нали смятала да си заминава! Само че той, боят де, вече сте го получили. И съвсем заслужено! Хайде, махайте се!
Лейтенант Кръстев чукна токове и бързо излезе.
— Да, наистина жалко — каза Ковачев, — да изтървем „тайнствения мъж“, който може би е убил Маман и може би дори Морти… По описанието на Кръстев наредих всеобщо издирване. Само че в тази навалица едва ли ще даде някакъв резултат!
Но генералът не успя да отговори. Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Марков слуша… Да, правилно… Така ли?… Почакайте така… — И като закри с длан микрофона, каза на Ковачев. — Нашият Ноумен, старият, се е оплакал на администрацията на хотела, че дъщеря му е изчезнала. Нека съдействието на българската полиция за намирането й. Вие трябва да отидете. — И заговори отново по телефона: — Добре. Кажете му, че ще дойдем… Разбрах, в стаята му. Край. Е, какво ще кажете.
— Ще отида, ще видя… Изобщо около Ноумените става нещо. Слагането на диамантите в кошчето, снощното посещение на русата дама, изчезналият любовник, сега тази история с дъщеря му. Каква ли е причината?
— Мислите, че има обща причина? Ще запитам за повече подробности около тази Мишел…
Телефонът отново иззвъня. Марков вдигна слушалката:
— Да… Пак ли… Така… Добре, успокойте го, веднага ще дойдем. Край.
Генералът положи слушалката и каза на Ковачев:
— Ноумен повторно се обадил. Настойчиво вика полицията. Нещо бърза!
XII. Железният вълк
Точно в девет без петнадесет минути полковник Ковачев, придружаван от двама оперативни работници и от един експерт от техническия отдел, се представи на Джеремайя Ноумен в стаята му.
— Ковачев, инспектор от криминалната полиция. Помолил сте за съдействие.
— Да. Ноумен, Джеремайя Ноумен — представи се и той на свой ред. — Много се радвам, че сте така отзивчиви и бързи. Разтревожен съм. Дано да е напразно, но… С една дума, дъщеря ми Мишел е изчезнала, от снощи. Мишел Ноумен се казва. Тази сутрин, като не ми се обади, както обикновено, отидох и установих, че не е спала в стаята си. Тя е до мене, в съседната.
— Но какво ви дава основание да се безпокоите. Може би, извинявайте…, да е с компания, с някой приятел?…
— Не. Щеше непременно да ми се обади, да ме предупреди. Нещо се е случило с Мишел.
— Нищо ли не ви е направило впечатление напоследък, някои симптоми, които биха могли да ни насочат?