Черният корсар

Блед като мъртвец, Корсарът мигновено се изправи. Изгледа младата жена с очи, които искряха като въглени, но в които се четеше дълбоко вълнение, после приближи до единия от прозорците, отвори го и се надвеси.

Морето бе спокойно и блестеше под бледите лъчи на луната. Лекият вятър, който издуваше платната на „Мълния“, къдреше едва-едва безкрайната водна шир. И все пак, от бакборда се стичаха пенливи струи вода, сякаш някаква голяма вълна, надигната от тайнствена сила или необикновено явление, се е разбила само преди миг.

Неподвижен пред прозореца, със скръстени по навик ръце. Черният Корсар продължаваше да гледа към морето, без да каже дума.

Херцогинята мълчаливо се бе приближила, също бледа и в плен на някакъв суеверен ужас.

— Какво гледате, кавалере? — попита го тя благо.

Корсарът като че ли не я чу, защото не помръдна.

— За какво мислите — попита го тя отново.

— Питах се — отвърна той с мрачен глас, — възможно ли е мъртвите, погребани на морското дъно, да напуснат дълбоките бездни, където почиват, и да се изкачат на повърхността.

Младата жена потръпна.

— За кои мъртъвци говорите? — попита го след кратко мълчание.

— За онези, които са умрели… неотмъстени.

— Може би вашите братя?

— Може би — отвърна той. После се върна бързо към масата, напълни две чаши с бяло вино и рече с насилена усмивка, която нямаше нищо общо с бледия вид на лицето му: — За наше здраве, синьорина! Нощта настъпи от няколко часа и вие трябва да се върнете на вашия кораб.

— Нощта е спокойна, кавалере, и никаква опасност не заплашва лодката, която трябва да ме върне — отвърна тя.

— Още ли искате да ми правите компания, синьорина? — попита я той.

— Ако ви е приятно.

— Много повече, отколкото предполагате. Животът по море е тежък и подобни развлечения се случват тъй рядко. Но ако не се лъжа изглежда вие имате особен повод, за да искате да останете.

— Възможно е.

— Говорете; тъгата, която преди малко ме бе обзела, се разнесе.

— Кажете ми, кавалере, истина ли е, че вие сте напуснали вашата страна, за да дойдете и изпълните едно ужасно отмъщение.

— Да, синьорина, и ще прибавя, че няма да намеря покой нито на земята, нито на небето, докато не го изпълня.

— Толкова ли мразите този човек?

— Толкова, че за да си отмъстя бих дал всичката си кръв, до последната капка.

— Но какво ви е сторил?

— Разруши семейството ми. Преди две вечери изрекох ужасна клетва и ще я изпълня, дори ако трябва да прекося целия свят и да претърся недрата на земята, за да достигна моя смъртен враг и всички ония, които имат нещастието да носят името му.

— И този човек е тук, в Америка?

— В един град на големия залив.

— А как се казва? — попита младата жена, напрегната. — Дали знам името му?

Вместо да й отговори, Корсарът я погледна в очите.

— Вълнува ли ви името му? — каза й след няколко минути мълчание. — Вие не принадлежите към флибустиерството и ще е опасно за вас да го научите.

— О, кавалере! — възкликна тя, пребледняла и Корсарът поклати глава, сякаш да отпъди една досадна мисъл, после изправяйки се рязко започна нервно да се разхожда и каза: