Червеният змей

— Как дрънка тоя старец! — обади се Токе. — Отговорът ти ще трябва да бъде дълъг, Орм. Орм отвърна:

— От черните лохланци сме, от земите на крал Харалд; но не знаем дали е още жив, защото много дълго не сме си били у дома. Дрехите и наметалата ни са испански, тъй като идваме от Андалусия, там служихме на великия господар Алмансур. Камбаната ни се нарича Яков и е от някаква църква в Астурия, където е погребан същият апостол. Бе най-голямата от всички в нея; а това как и защо пътува с нас, е дълга история. Чували сме за вашия Христос, но там, откъдето пристигаме, не го почитат и затова не сме покръстени. Щом сте християни, сигурно ще ви е приятно да чуете, че гребците ни са от вашата вяра. Те са роби и са оттам, откъдето е камбаната. Само че пътуването беше много тежко за тях и сега са изнемощели. Няма да е зле да ги свалим на брега да починат малко, преди да продължим за родината. Не се страхувайте от нас; изглеждате добри хора, а ние не използуваме насилие, когато не се опитват да ни противоречат. Няколко от вашите кози ще ни свършат добра работа, но с нищо друго няма да ви ощетим — не смятаме да стоим дълго.

Старецът предаде тези думи на останалите; те заклатиха глави и си зашепнаха. Преводачът обясни, че тук често посрещат моряци и никой досега не им е сторил зло.

— Защото и ние не вредим на никого — продължи той — и не притежаваме нищо освен тези кози, лодките и колибите си; а самият остров е на свети Финиан, той е много могъщ в очите на бога и ни е взел под крилото си. Тази година е благословил козите, та имаме доста, няма да ви липсва храна. Така че добре сте дошли на скромната ни трапеза; а за нас, старците, които от години седим самотни тук, ще е удоволствие да чуем историята на вашето пътешествие.

Свалиха робите на брега и изтеглиха кораба. Орм н другарите му останаха на острова на свети Финиан и заживяха с монасите в мир и разбирателство. Ловяха риба с тях и уловът бе добър, хранеха робите, за да оправят изнемощелия им вид; разправяха на монасите за всичките си приключения. Въпреки че трудно следяха речта им, старците с трепет слушаха разказите за далечни земи. Но най-много се възхищаваха на камбаната — толкова голяма не бяха виждали в Ирландия. Смятаха, че се е случило чудо — че свети Яков и свети Финиан са разговаряли от разстояние с камбаните си; а понякога биеха Свети Яков вместо своята и на висок глас изразяваха радостта си, когато мощният й звън ехтеше навътре в морето.