Доводите на разума
- Автор: Остин Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Елчинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доводите на разума». Краткое содержание книги:
„Доводите на разума“ е последният роман на Джейн Остин — най-остроумният, най-саркастичният, най блестящият като стил.
Капитан Харвил не обичаше да чете, но бе направил няколко хубави полици и бе създал чудесни условия за съхранението на нелоша сбирка от добре подвързани томчета, които принадлежаха на Бенуик. Капитанът накуцваше и това не му даваше възможност да излиза много от дома си, но благодарение на своя практичен и изобретателен ум той постоянно беше зает с някаква работа вкъщи. Все нещо чертаеше и майстореше от дърво, полираше, лепеше и правеше играчки за децата. Беше направил чудесни куки и игли за плетене на мрежи и когато свършеше с другите неща, сядаше в ъгъла на стаята и подхващаше работата над една огромна рибарска мрежа.
Когато си тръгнаха, Ан долови огромното щастие на стопаните, които оставяха след себе си. Тя вървеше заедно с Луиза и момичето възторжено се впусна в изблици на възхита и възхвала към хората от флота — колко били гостоприемни, искрени и правдиви, как се чувствали като братя помежду си, а когато Ан каза, че според Луиза няма по-достойни и пламенни мъже в Англия, момичето се разропта — моряците просто знаели как да живеят и заслужавали уважение и любов.
Върнаха се да се преоблекат и да обядват. До този момент всичко се развиваше според плановете им и според тях нищо не бяха изпуснали, макар че стопаните на страноприемницата все се извиняваха и нареждаха многократно — „сега не бил сезонът“, „в Лайм всичко било затворено“ и „едва ли ще си намерят компания“.
Ан установи с изненада, че вече успява да се владее в компанията на капитан Уентуърт много повече, отколкото някога се бе надявала, и дори не й струваше някакво усилие да седи с него на една маса и да си разменят по някоя учтивост — никога на преминаваха тази граница.
Вечер ставаше много тъмно и дамите нямаше за какво да се събират след вечеря, ала капитан Харвил бе обещал да се отбие по здрач и той наистина дойде с приятеля си Бенуик, което надхвърли очакванията на всички, тъй като според всеобщото мнение Бенуик се чувствал потиснат в обществото на толкова много непознати. Той бе поел риска от една повторна среща с тях, макар че такава общо взето весела компания едва ли бе най-подходящата за състоянието на духа му.
Докато в единия край на стаята Уентуърт и Харвил поведоха разговор за старите времена и разсмиваха останалите с множество анекдоти, на Ан се падна късмета да седне доста настрани от тях, съвсем близо до капитан Бенуик. Доброто й сърце я подтикна да го заприказва, за да го опознае по-добре. Той беше срамежлив и склонен да се ограничи само с най-общи фрази, но внимателното й държание и подкупващата нежност на лицето й скоро си казаха думата — не след дълго тя бе напълно възнаградена за своите усилия да го разведри. Веднага си пролича, че младият човек си е изградил чудесен вкус към литературата, макар да бе чел най-вече поезия и на Ан й бе особено приятно, че поне за една вечер му бе доставила удоволствие с разговор на такива теми, които едва ли интересуваха обичайните му събеседници, дори се надяваше да му е била от полза с някои свои внушения за необходимостта да се бори с мъката и благотворния резултат от успеха на тази борба — бяха стигнали съвсем естествено до такава тема в своя разговор. Макар и стеснителен, той съвсем не беше затворен човек и като че ли само бе чакал удобен момент, за да даде изблик на чувствата си. Говореха за поезия и за нейния съвременен разцвет, споделиха накратко мненията си за най-добрите поети и се опитаха да уточнят коя поема е по-добра — „Мармиън“ или „Дамата от езерото“, на кое място могат да наредят „Гяур“ и „Невестата на Абидос“9 и как точно трябва да се произнася думата „гяур“.
9
„Мармиън“ (1808) и „Дамата на езерото“ (1810) са поеми от Уолтър Скот, споменати тук като благодарност за отзива на Скот за романа „Ема“ в „Тримесечен преглед“. „Гяур“ (1813) и „Невестата на Абидос“ (1813) са поеми от Байрон — Б.пр.