Кръв от рози
- Автор: Кенъм Марша
- Серия: highland #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв от рози». Краткое содержание книги:
Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия…
Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…
— Това е Дейдре — пошепна Катрин. — Ще й кажа да се погрижи за ядене и гореща вода.
— Кажи й също да не бърза! — Топлият му глас разля гореща вълна по тялото й.
— Мислех, че умираш от глад.
— Наистина умирам…
Отново се почука и заповеднически мъжки глас извика:
— Аз съм, баща ти! Трябва веднага да говоря с теб.
Той натисна нетърпеливо заключената врата и потропа отново. Алекс реагира светкавично. Грабна дрехите и ботушите си, хвърли ключа от стаята в ръцете на Катрин и се скри в гардеробната.
— Дъще?
— Ей сега, татко — заекна тя, облече халата си, погледна се в огледалото и изпита див ужас. Устните й бяха подути, косите толкова разбъркани, че щеше да мине поне час, докато ги оправи. А леглото приличаше на бойно поле! Баща й със сигурност щеше да помисли, че снощи се е оттеглила от салона толкова рано само защото е искала да прекара дълга любовна нощ с лейтенант Гудуин.
Треперейки, Катрин пъхна ключа в ключалката, отвори вратата, наложи на лицето си принудена усмивка и извика с неестествено висок глас:
— Татко! Каква изненада!
Лицето на сър Алфред беше по-червено от обикновено, сивата му перука седеше накриво върху голата глава, а дрехите му бяха толкова измачкани, като че беше спал с тях.
Без да удостои дъщеря си с поглед, той се втурна в стаята.
— Надявам се, че не те събудих… Още е доста рано…
— Не, татко, не ме събуди. Отдавна бях станала и тъкмо смятах да поискам гореща вода.
— Хм… добре… много добре.
Катрин не помнеше баща й някога да е влизал в спалнята й или да е питал някого дали не го е събудил.
— Какво се е случило, татко? Нещо тревожи ли те?
— Да ме тревожи? — Той се взираше право пред себе си със смръщено чело, сякаш се опитваше да си спомни защо е дошъл. — О, да… имам сериозни основания за тревога…
Сърцето й спря да бие. Баща й беше застанал точно до снопчето с писма, което Алекс беше изпуснал на пода.
— През нощта ми съобщиха, че бунтовниците са напуснали Манчестър и са потеглили право към Дерби! — излая сър Алфред. — Около хиляда и петстотин граждани на Манчестър са се присъединили към папистите! Това е нечувано!
— Наистина ли вярваш, че бунтовниците ще влязат в Дерби?
— Кой би могъл да ги спре? Армията замина, а милицията, която би трябвало да ни защити, бяга в паника!
— Татко, не бива да се вълнуваш толкова! Ела, седни и…
— Да не се вълнувам? Паписткият принц оставя зад себе си само опустошение! Цели села и градове били сравнени със земята, жителите им загубили цялото си имущество. Откога предупреждавах, че тези варвари са способни на всичко, но кой ме слушаше! А сега ще платим скъпо и прескъпо за неспособността на военните!
— На твое място не бих вярвала в слуховете — опита се да го успокои Катрин. — Те са абсолютно нелогични. Защо армията на принца е била посрещана в градовете със звън на камбани, ако жителите им са очаквали къщите им да бъдат плячкосани? Защо толкова много хора се присъединяват към орда от грабители и убийци? Разправят, че гражданите бягали на тълпи, но досега не сме видели нито един беглец, с изключение на богаташите, които бързат да спасят златото си.
Сър Алфред й хвърли саркастичен поглед.
— Ти май си вземала уроци от брат си по аргументиране.
— Аз просто поставих под въпрос твоите източници на информация, татко.
— Да вървят по дяволите всички източници на информация! Лично милорд Кавендиш, херцогът на Девоншир, настоява за тотална евакуация на Дерби и аз мога само да се съглася с него. Ние ще напуснем Розууд Хол!
— Искаш да напуснем Розууд Хол? — повтори слисано Катрин. Представата, че повторно ще напусне Алекс против волята си, беше непоносима — толкова непоносима, че тя пропусна следващите изречения на баща си.
— … и тъкмо майка ти отказва да тръгне!
Катрин се вслуша по-внимателно.
— Тя ме наруга с най-груби думи! Нарече ме подъл червей! Всемогъщи боже, не разбирам какво я е прихванало! Не се вразуми даже когато й заявих, че бунтовниците със сигурност ще подпалят Розууд Хол и ще я насилят. Дъще, дойдох при теб, за да ми помогнеш да я вразумим.
Той изтри потта от лицето си с голяма ленена кърпа.
— Това неблагодарно същество… — В гласа му се прокрадна хленч. — Цели двадесет и пет години се наслаждаваше на привилегиите, които й осигурява името Ашброк, и сигурно е забравила коя беше преди моето великодушие да я спаси от живот в нищета и позор. — При венчавката ни се закле да ми се подчинява — а сега? Какво ще си помисли за мен лорд Кавендиш? А в парламента ще ме подиграват, че не съм способен да озаптя дори собствената си съпруга. Тя е длъжна да ми се подчини. Разчитам на теб, дъще — постарай се да я накараш да разбере, че постъпва зле с мен!