Свидетелката
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свидетелката». Краткое содержание книги:
Но съмненията на стария му приятел не се уталожиха.
— Тя не може да се нагоди към нашите жени.
— Не още, но и то ще стане. Остави я на Мат и мен. Онзи ден ми казваше, че се чувствала изключена от тукашния живот. Може би отговорът на проблема е да започнем да я включваме повече.
Дабни Горн изрази учудване.
— Мислиш ли, че е разумно?
Гиб се закиска.
— Спокойно. Не съм глупак. Тя няма да участва в нищо важно, докато не се убедим, че е изцяло на наша страна.
— И вярваш, че би се съгласила?
— Да — отвърна без колебание Гиб. — Тя все още е просмукана от либералните помии, с които е била възпитана. Но баба й няма да живее вечно. А като умре, влиянието й върху Кендъл ще изчезне.
— А ако не стане така?
— Ще стане — остро отговори Гиб. След това като смекчи тона си с широка усмивка, добави: — Но с този преход не бива да се бърза. Трябва да настъпваме постепенно. Не можем да й стоварим всичко изведнъж. Ще окаже съпротива. — Той сви отворената си ръка в юмрук и очите му блеснаха в полутъмната стаичка. — Но помисли за предимствата, които ще имаме, когато най-после тя стане изцяло наша. Остави на мен. Знам точно как да я обработя.
Той се изправи като вдигна и приятеля си.
— Всъщност, ако не си отидеш, ще закъснея. Поканила ме е на вечеря.
На вратата Гор се обърна с лице към него, все още със загрижен израз, но сега по друга причина.
— Надявам се, че не си ме разбрал погрешно, Гиб. Аз… всички братя… ти вярваме. Винаги сме ти вярвали.
— В такъв случай братята не трябва да се безпокоят за нищо, нали?
— Жестът беше много кавалерски, Мат, но аз трябва да се справям сама. — Кендъл се пресегна през масата, на която вечеряха, взе ръката му и я стисна здраво.
Той не отвърна на помирителната усмивка.
— Ти ме изложи пред всички.
— О, моля те!
— Е, добре, не беше ли така? Унизи ме публично.
Тя се обърна към Гиб и каза като в оправдание:
— Съвсем не беше така.
— Говорите така, сякаш е било цял спектакъл.
— Съвсем не беше толкова сензационно, както Мат го представя.
— Дабни мисли, че е било сензация.
— Дабни? Ти си говорил с него за това?
Гиб кимна.
— Дойде в магазина късно след обед и ми разказа неговата версия.
— Която сигурна съм, ме изкарва главният виновник. — Кендъл гневно дръпна стола си и стана от масата. Беше се надявала, че като покани Гиб на вечеря, ще се помири с Мат, чиято гордост бе смъртоносно ранена, защото не го беше оставила да я защити.
Вместо това, всичко се обърна срещу нея. Тя оставаше сама и без подкрепа. Гиб не бе казал нищо критично, но тя прочете мълчаливото порицание по израза на лицето му.
— Не беше чак такъв спектакъл, какъвто би бил, ако Мат и братята Крук се бяха хвърлили в юмручен бой. — Обърна се към съпруга си, за да добави: — Не съм се опитвала да ти попреча, Мат. Исках само да предотвратя по-голяма злополука.
Той продължаваше да гледа начумерено.
— Не мога да кажа, че ми достави удоволствие да чуя, че синът ми и снаха ми са се забъркали с бялата измет, каквато са Крук, по каквато и да е причина — каза Гиб.
— Те са приятели на Кендъл, а не мои — измърмори Мат.
Кендъл се подпря на бюфета и бавно преброи до десет. Когато се почувства достатъчно спокойна, за да говори, тя започна:
— Те не са мои приятели, Мат. Били Джо беше мой клиент. Според Конституцията на Съединените щати, всеки, включително и Били Джо Крук, има право на законна защита. Ако не греша, Проспър все още спазва Конституцията. Признавам, че клиентите ми рядко са от каймака на нашето общество.
— Добре, но на мен не ми харесва. Ти през ден си в контакт с отрепки на обществото.
— Върша си работата!
Гиб се намеси.
— Мисля, че основният проблем тук е въпросът за раздвоената лоялност. Кендъл, ти си взела страната на Крук срещу собствения си съпруг и всички са видели.
Тя остана с отворена уста насреща му. Не можеше да повярва, че е сериозен, макар че очевидно, беше така.
— Раздувате въпроса извън всяка мярка. И двамата.
— Сигурно си права — кимна Гиб помирително. — Бих искал да предотвратя такъв вид недоразумения, за да не се случват повече никога. И мисля, че съм намерил начин. Моля.
Той посочи на Кендъл празния стол. Тя колебливо се върна и седна. Както Мат, Гиб не я оставяше да изясни своята позиция, а просто я отстраняваше.
— От известно време ми се върти една идея — започна Гиб. — Сега ми се струва идеалният момент да я разкрия. Кендъл, мислила ли си някога да се върнеш на частна практика?
— Не.
— А може би трябва.
— Не искам да се включа в друга конкурентно способна, безмилостна фирма, където се хвърля толкова енергия, за да си създадеш име на практикуващ адвокат.