По черната следа

— Не си пипайте веждата! — предупредих го веднага. — Ще търпите! До довечера ще зарасне. Хубаво ви е цапардосал окото!

— Не, синината я получих след това… Помотах се насам-натам по коридора и си спомних за трите момчета от банята. Помислих си, че може да са забелязали някого. Втурнах се при тях, но в бързината забравих, че и в банята сега има безтегловност!… А пък те си седяха все така, по-точно висяха голи край шахматната дъска под лампата на тавана и мислеха съсредоточено. Хавлиените им кърпи плаваха из помещението като килимчета-самолети, а кръглият резервоар с гореща вода се поклащаше до тавана, изпускайки пара… И ето какво стана: скочих от пътечката на съблекалнята в безтегловността и полетях като снаряд по инерция с пълна сила към голата компания. На всичкото отгоре в главата ми се оплете някаква хавлия. Компанията, разбира се, се преобърна с краката нагоре — викове, ругатни, суматоха! И като допълнение — цялата ни група се натъкна на проклетия резервоар, поизпарихме се малко, а някой в бъркотията така ме цапна по окото с петата си, че дъхът ми спря… Мятам се под мократа хавлия, водата влиза в устата ми — за малко да се задавя, викам-бълбукам: „Помощ!…“ Момчетата ме разповиват и се смеят: получихме, казват, бърза препоръчана пратка без обратен адрес. Интересно какво ли има вътре? Като ме видяха, ахнаха: „Братлета, та това било Баката! Откъде долетя при нас, юначе?!“ — „Тс-с — казвам, — дяволи! Идвам при вас по работа…“ — „Виждаме — казват, — че сте по работа, но не смеем да гадаем по каква!“ И започна една комедия — едва не се пръснаха от смях. „Бил ли е тук някой освен вас?“ — „Беше — отговарят. — Малко преди безтегловността. Постоя, погледа ни и си отиде. Не обърнахме внимание кой беше. Защо, какво има?“ — „Нищо — казвам, — нищо. Никой друг, значи, не сте видели?“ Вдигнаха голите си рамене и тъй се разделихме…