Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
— Не е достатъчно висока — изпъшка Парз.
Вибрациите струяха по вкопчените пръсти на Парз, нагоре по ръцете му и до самите му вътрешности. Струваше му се, че великански юмрук налага Сплайна.
— Корабът ще издържи ли?
— Така показаха предварителните симулации — снизходително отвърна каксът. — Но на съществото едва ли му е много приятно.
— Вярно. — Вкопчен във въжето на нерва, Парз си представяше разплитащите се около летящия Сплайн векове. — Кажете ми какво намерил Боулдър — попита той през тракащите си зъби. — На дъното на гравитационната яма.
— Пръстен — отговори Каксът. — Тороид. Съставен от непознато кристално вещество. С диаметър хиляда светлинни години. Въртял се с доста значителна част от скоростта на светлината.
Бил с огромна маса. Създавал в пространство-времето такава яма, че в него от стотици милиони светлинни години падали галактики, включително Млечният път, където е и Земята.
— Не мога да повярвам! — възкликна Парз, който още трепереше заедно със Сплайна.
— Това е изкуствено творение. Направено от ксийлите. Боулдър видял как го строяли.
Ксийлски апарати — товарни кораби с форма на чаша, големи колкото луни, и изтребители с криле от нощна тъма, простиращи се на стотици мили, патрулирали около неогледния строеж. С вишневочервените лъчи на звездотрошачи те разбивали падащите, изместени в синьо галактически парчета и трупали слой след слой върху растящия Пръстен.
— Ние смятаме, че ксийлите вече са изразходвали милиарди години за този проект — добави Каксът. — Но нарастването му е експоненциално. Колкото по-масивен става, толкова по-дълбока е гравитационната яма и толкова по-бързо веществото пада към строежа, като захранва процеса.
— Но защо? Какъв е смисълът?
— Стигнахме до извода, че ксийлите се опитват да създадат район с Кър-метрика.
— Какво?
Кър-метриката била човешкото название за едно особено решение на Айнщайновите уравнения в общата теория на относителността. Когато пространство-времето се изкривява от достатъчно масивен, въртящ се тороид, то може да се… отвори.
— Като червеева дупка ли? — попита Парз.
— Да. Но „Интерфейс“ с Кър-метрика няма да свързва две точки от едно и също пространство-време. Той е гърло между пространства-времена.
Парз се напъваше да разбере.
— Казвате, че този… „район с Кър-метрика“ е врата… път, водещ извън нашата вселена?
— Грубо казано — да. Ксийлите се опитват да създадат изход от този космос.
— И за да направят това, са готови да разрушат област, простираща се на стотици милиарди светлинни години…
Парз изведнъж пак ослепя. В паниката си той бързо изричаше команди, но този път зрението му не се възстанови. Тъмнината, в която беше потопен, беше по-дълбока, отколкото при просто затваряне на очите… С ужасяваща яснота осъзна, че това беше мракът на нищото, на пустотата.
— Какс! — Гласът му звучеше глухо, като че всички сетива едновременно отказаха да работят. — Какво ми става?
Гласът достигаше до него далечен, но отчетлив.
— Това е каузален стрес. Прекъсването на причинно-следствените линии, на квантовите вълнови функции, в които си запечатан. Каузалният стрес причинява нарушения в дейността на сетивата…
Джейсофт усещаше как сетивата му омекват и се носят надалеч от него, като че ставаше безтелесен, прашинка съзнание, която нямаше къде да се закачи във вселената около себе си.
Каксът продължи да говори. Гласът му зовеше Парз като далечна тръба.
— Джейсофт Парз, това не е по-леко за мен, за всяко разумно същество, отколкото за тебе… дори и за Сплайна. Но ще отмине. Не позволявай да подкопае разума ти. Съсредоточи се в това, което ти казвам.
— С откраднатия кораб Джим Боулдър убягна на ксийлските инженери. Върна се в родната ни система, откъдето започна пътешествието му. Джейсофт, каксите са раса от търговци. Боулдър се завърна с безценно съкровище — сведения за най-грандиозното творение на ксийлите. Не би трябвало да те учуди, че решихме да… ъ-ъ… запазим информацията за себе си. Но Боулдър ни надхитри.
Около Парз сега блещукаха призрачни проблясъци, отражение на вълнички, като лунна светлина върху море.
— Така и не си изяснихме подробностите. Боулдър трябваше да се появи от хиперпространството в район, обкръжен от бойни кораби Сплайни, всички оборудвани с гравитационно-вълновата технология на звездотрошачите… Той не направи това. Боулдър оцеля и избяга.
Използвахме звездотрошачите. В бъркотията и паниката те засегнаха слънцето на каксите. Достатъчно, за да бъде напълно нарушено равновесието му — то се превърна в нова звезда.
Каксите бяха принудени да се спасяват с бягство. Десетки индивиди загинаха по време на преселението. Загубихме силата си и Окупацията на Земята рухна…