Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
„Трябва да се махаш оттук. И без друго си в отвратително настроение заради Брук.“ Що се отнася до въртележките…
В съзнанието му сякаш се спусна метална завеса, която мигновено прекрати мисления диалог по темата. Подчинявайки се на някаква вътрешна принуда, Джак закрачи по кея и се запромъква през тълпата. Смътно си даваше сметка, че в този миг предприема най-непрофесионалната стъпка в цялата си кариера. Като се добра до жълтата лента, се промъкна отдолу и раз маха служебната си значка в лицето на миловиден полицай, който се опита да го спре. Наблизо някой засвири на китара едновремешен блус, чийто текст Джак знаеше наизуст, но заглавието му се изплъзваше. Младокът го изгледа доста озадачено и се отдалечи да се посъветва с един от детективите, наобиколили човек, проснат на земята, който Сойер нямаше никакво желание да разгледа. Музиката го дразнеше. Направо му късаше нервите. Даваше си сметка, че поводът е твърде незначителен за подобна пресилена реакция, но на кой идиот му е хрумнало, че убийствата трябва да се придружават от музика като във Филмите?
Едно боядисано конче се изправи на задните си крака и застина сред ярката светлина.
Стомахът на Джак се сви; завладя го усещането, че в гърдите му нещо свирепо и упорито, което на всяка цена трябва да остане неназовано, се раздвижи и протегна ръце. А може би разпери крила. Ужасяващото създание като че искаше да се освободи от оковите и да излезе на бял свят. Изведнъж Джак се изплаши, че ще повърне. Неприятното усещане бързо премина, за сметка на което сетивата му мигновено се изостриха.
Съвсем доброволно и безразсъдно бе прегърнал лудостта и сега самият той беше умопобъркан. Да, това бе най-точното определение. Насреща му заплашително пристъпваше Анджело Лионс, на чието лице бяха изписани недоумение и необуздана ярост. Преди набързо да го преместят в Санта Моника, Анджело работеше с Джак в Ел Ей и се славеше с неописуема вулгарност, склонност към насилие и корупция, презрение към всички цивилни — независимо от цвета на кожата, расата, вероизповеданието и общественото им положение, пълен непукизъм и непоколебима солидарност с всички полицейски служители, придържащи се към същата доктрина и действащи като него, накратко — хора, които не пропускат да направят някоя мръсотия, стига да им се размине. Неприязънта, която Анджело Лионе изпитваше към Джак Сойер, задето не споделяше неговите „принципи“, се равняваше на завистта му към успехите на по-младия колега. Само след миг Джак щеше се озове лице в лице с този първобитен човек. Но вместо да измисли логично обяснение за присъствието си на местопрестъплението, той се занимаваше с някакви си въртележки и китари, които бяха чисто и просто симптоми на начеващата му лудост. Нямаше начин да се оправдае. Не намираше никаква извинителна причина. Вътрешната потребност, която го бе подтикнала към тази постъпка, продължаваше да действа, но надали имаше смисъл да обяснява на Анджело Лионе за вътрешните потребности. Не му се мислеше как ще се оправдава пред началника си, ако Лионе подаде оплакване.
Виж не знам как да ти обясня, краката ме доведоха сами, все едно да се качиш в чужда кола…
Но Анджело го посрещна с думите: „Не ми казвай, че си тук нарочно гадняр такъв“ и го спаси от катастрофата.
Когато градиш кариера чрез лъжи, измами и изнудване, рано или късно срещу теб ще бъде назначено служебно разследване. Стратегическото отстъпление в друго полицейско управление е надеждна защита срещу секретните проверки на досиетата, които началниците са принудени да проведат под неумолимия натиск на пресата. На десетина-двайсет години все се намират възмутени граждани, дълбоко загрижени за благото на обществото и неспособни да си държат езика зад зъбите, които с подкрепата на разни задръстени ченгета, слепи за красотата на класическата доктрина, залагат Фишеци под колективния задник на пресата, която пък веднага се заема да пусне кръв на берящия душа обществен организъм. Лионе, преследван от параноя, породена от смазващо чувство за вина, веднага бе предположил, че бившият му колега е тук с цел да нанесе някои значителни поправки в служебната му биография.
Както можеше да се очаква, скалъпените оправдания на Джак само засилиха подозренията му и той заядливо заяви:
— Добре, да приемем, че случайно си се натъкнал на моето разследване. Няма да спорим. Но искам да ме слушаш внимателно. Ако през следващите шест месеца, че даже и за вечни времена, случайно се натъкна на твоето име, и то в контекст, който не ми изнася, ти обещавам, че до края на дните си ще пикаеш през пластмасова тръбичка. А сега си дигай чуковете, че да си гледам работата.