Името на розата [Il nome della rosa - bg]

Личеше, че приятният разговор с моя учител е предразположил Никола към доверчивост. Затова той намигна на Уилям (сякаш искаше да намекне: ние двамата се разбираме, защото говорим за едно и също) и подхвърли:

— Но там — и посочи към Зданието — тайните на науката са добре защитени от разни магии…

— Така ли? — рече с подчертано безразличие Уилям. — Сигурно става дума за затворени врати, за строги забрани, за заплахи.

— Не, не, за по-страшни работи…

— Какви например?

— Не знам точно какви, занимавам се със стъкла, а не с книги, но в манастира се носят разни… чудновати слухове…

— Какви?

— Много особени. Например, че през нощта някакъв монах понечил да влезе в библиотеката, за да търси нещо, което Малахий не искал да му даде, и видял змии, безглави хора, мъже с по две глави. За малко да полудее, докато излезе от лабиринта…

— Защо говориш за магия, а не за поява на нечестивия?

— Защото, макар и да съм прост майстор стъклар, не съм толкова глупав. Дяволът (Бог да ни е на помощ!) не изкушава монасите със змии или двуглави мъже. Ако рече да го направи, ще го стори със сладострастни видения, както е постъпвал с отците в пустинята. Пък и щом да се докосваш до някои книги, е равносилно да вършиш грях, защо дяволът ще се стреми да попречи на един монах да съгреши?

— Мисля, че тази ентимема не е лоша — съгласи се моят учител.

— А когато поправях прозорците в болницата, прелистих с интерес някои от книгите на Северин. Имаше някаква книга за тайните, написана, доколкото си спомням, от Алберт Велики67; вниманието ми бе привлечено от някои чудновати миниатюри, прочетох няколко страници, където се описваше начинът, по който можеш да намажеш фитила на светилник, та димът от него да предизвика различни видения. Сигурно си забелязал — не, ти още не си забелязал, тъй като още не си нощувал в манастира, — че щом падне мрак, горният етаж на Зданието започва да свети. На определени места през прозорците прозира слаба светлина. Мнозина са се питали какво е това, някои говореха за блуждаещи огньове, други твърдяха, че били душите на починалите библиотекари, които идвали да посещават своите владения. Тук мнозина вярват в това. Нали знаеш, ако вземеш тлъстина от ухото на куче и намажеш фитила на светилник, който вдъхне дима, ще повярва, че има кучешка глава и че ако някой стои край него, ще види как той е с кучешка глава. А има друг мехлем, под чието въздействие тези, които обикалят около светилника, си мислят, че са големи колкото слонове. А с очите на прилеп и на две риби, чиито имена не помня, и жлъчката на вълк можеш да направиш мехлем, с който, ако намажеш фитила, ще видиш същите животни, от които си взел съставките за мехлема. С опашка от гущер всичко наоколо ще залъщи като от сребро, с мас от черна змия и парче погребален покров стаята ще се изпълни със змии. Знам си аз. В библиотеката се навърта някакъв голям хитрец…