Огнен цикъл

Крюгер бе видял всичко, което го интересуваше от съхранението на книгите и от самите изпълнители на тази процедура, и тъй като те бяха хора с ръста на Дар, а не на Учителите, той предпочете да се върне горе. Дар Ланг Ан го придружи в дългия обратен път в тунела. Крюгер се чувствуваше добре тук, макар че температурата бе около четиридесет и четири градуса по Фаренхайт6. Докато вървяха, той се питаше защо бе нужно подобно скривалище — според думите на Учителя над главата му имаше половин миля скала и повече от три мили лед. Още по-изненадващ бе фактът, че хора с толкова елементарни на вид сечива бяха построили подобно място. Очевидно те са разполагали с инструменти, когато са пристигнали тук; сега Крюгер вярваше, че катастрофата с кораба, оставил подобните на Дар в този свят, бе станал преди няколко поколения, защото хората на планетата бяха повече от един корабен екипаж.

Обсъждането на проекта на Крюгер и измененията, направени от Учителите, отнеха доста време и момчето го използва, за да разгледа добре както отвътре, така и отвън.

Навън той мръзнеше, в което нямаше нищо чудно при толкова много лед наоколо. Крюгер не можеше да остава за дълго по време на излизанията, тъй като бе приготвил набързо дрехите си с мисълта да му пазят хлад. Добре поне, че синтетичната материя, от която бяха направени, не пропускаше вятъра; той ги привърза на врата, в глезените и в китките, така че имаше известна защита от студа. Дар Ланг Ан, който го съпровождаше при повечето от разходките му навън, изглежда бе също така безразличен към мраза, както и към топлината.

Веднъж Крюгер остана отвън наистина по-дълго, но не по свое желание. Бе излязъл сам и след като бе преодолявал с мъка преспите и купчините лед с коварна повърхност в течение на почти половин час, се озова пред вратата, но я намери заключена. Когато излезе, не провери бравата, а тя очевидно бе автоматична. Той чука дълго, но без резултат — вратата се намираше на четвърт миля от голямата пещера на същото ниво; наложи се да заобиколи планината, за да отиде до площадката за приземяване. Стигна до нея по-скоро мъртъв, отколкото жив; оттогава бе особено внимателен с вратите.

Вътре също правеше грешки, макар и не често. Веднъж едва не се задуши в едно малко помещение за складиране на храни, а друг път насмалко не падна в дупката на един улей за изхвърляне на боклук. По-късно научи, че улеят стигал до тесен пролом, пълен с полузамръзнала вода, която отнасяла боклука. Ето защо посрещна с облекчение края на обсъжданията; бе възприет планът за атаката.

Той бе доста остроумен. Двамата с Дар трябваше да се върнат до града с планер и да покръжат над селото, за да ги видят оттам. По същото време голяма група стрелци щеше да се приземи от другата страна, далече от града, и да влезе незабелязано в него. Двете групи трябваше да се срещнат на място, избрано от Дар, който начерта подробна карта на града с помощта на фотографичната си памет.

Предполагаха, че жителите на селото щяха да изпратят отново група, за да улови нарушителите. Дар и Крюгер трябваше да я подмамят на един площад, заобиколен от сгради, в които щяха да чакат стрелците от ледената шапка. Съществуваше опасност да задържат Нилс и Дар и дори да ги убият на място, но това сякаш не направи никакво впечатление на Дар; Крюгер предпочете да скрие собствените си чувства.