Картел

По време на десерта му се обадиха за трети път.

— Благодаря, Боб — промърмори Макартър по адрес на Робърт Сасия. — Информацията ви е наистина ценна.

С незначителни разлики тримата му шпиони съобщаваха едно и също. Сведенията им взаимно се допълваха поради установената от Лодегър система на разделение. Нито един от тримата, естествено, нямаше представа за ролята на другите двама. Макартър обожаваше подобни ситуации.

За момента обаче си имаше други, по-важни грижи. Погледна часовника си: дванайсет и четирийсет и три. Голямото съвещание бе насрочено за един. „Морският вълк“ беше една от двете плаващи кантори на Макартър. Другата, „Грациела“, яхта с още по-внушителен тонаж, транспортираше в добавка към екипажа си шейсетина членове от подчинения му персонал и в този момент би трябвало да кръстосва в открито море на ширината на Белиз, бивш Британски Хондурас. Хората, които се намираха на борда на „Морският вълк“, не знаеха за съществуването на „Грациела“ и обратно. На всяка от яхтите се извършваше една и съща дейност, по едно и също време и при същите условия на пълна секретност. „Морският вълк“, както и „Грациела“, бе оборудван с най-доброто, което предлагаха съвременната електроника и съобщителна техника. Той поддържаше връзка с целия свят и можеше да приема едновременно до двеста съобщения, както и да установи симултанен контакт със също толкова кореспонденти. Цената му надхвърляше двеста милиона долара.

През краткия период, прекаран с Лети и с дъщерите им, Макартър посвещаваше на работата си от шест до осем часа дневно. И все пак това си беше ваканция. Поизостана с програмата си и през шестте дни, които му оставаха до заминаването за Колумбия, щеше да се постарае да навакса. На първо място, що се отнася до основното му задължение: управлението на парите за пране, на вече изпраните пари и на парите, спечелени от изпраните пари (над петдесет милиарда долара, инвестирани в седемстотин финансови институции и всевъзможни предприятия).