Амулетът на Самарканд

Подсвирнах.

— Искаш да кажеш, че наистина си ме призовал съвсем самичък? Не е лошо… за едно дете. — Опитах се да звуча достатъчно подмазвачески. — Ами тогава, нека ти дам съвет. Най-доброто, което можеш да направиш сега, е да ме пуснеш. Имаш нужда от почивка. Скоро да си се поглеждал в огледалото? Имам предвид такова без дяволче в него? Имаш бръчки от тревога. Не е добре за твоята възраст. Скоро и косата ти ще започне да посивява. Какво ще правиш когато срещнеш първия си сукубус52? Това ще я отблъсне.

Знам, че говорех твърде много, но не можех да се спра. Бях разтревожен. Детето ме гледаше с пресметлив поглед, който не ми харесваше.

— Освен това — казах аз, — след като се махна, никой няма да знае, че Амулетът е в теб. Ще можеш да го използваш в пълна тайна. Той е скъпоценна стока — явно всички го искат. Не ти казах преди, но някакво момиче се опита да ми го вземе, докато се мотаех из града.

Момчето се намръщи.

— Какво момиче?

— Знам ли. — Пропуснах да спомена, че момичето беше успяло и да ме претърси.

Той сви рамене.

— Интересува ме само Саймън Лавлейс — каза той, сякаш на себе си. — Не Амулета. Той ме унижи и затова ще го унищожа.

— Прекалената омраза не е хубава за теб — позволих си да отбележа.

— Защо?

— Хм…

— Ще ти кажа една тайна, демоне — продължи той. — Посредством силата на моята магия53 видях как Саймън Лавлейс се сдоби с Амулета на Самарканд. Преди няколко месеца един непознат — мургав, с черна брада и пелерина — отиде при него през нощта. Той му занесе Амулета. Бяха му дадени пари. Срещата беше тайна.

Изсумтях.

— Какво изненадващо има в това? Така търгуват всички магьосници. Би трябвало да го знаеш. Те преуспяват чрез прекомерна потайност.

— Не беше само това. Видях го в очите на Лавлейс и в тези на непознатия. В това имаше нещо незаконно, подмолно… Пелерината на мъжа беше изцапана с прясна кръв.

— Все още не съм впечатлен. Убийството е част от играта в твоята съдба. Искам да кажа, че си завладян от отмъщението, а си само на около шест.

— Дванайсет.

— Няма значение. Не, в това няма нищо необикновено. Тоя човек с кървавите петна вероятно извършва един доста известен вид услуги. Вероятно е в страничките с обявите, ако си направиш труда да го потърсиш.

— Искам да разбера кой е той.

— Хммм. С черна брада и пелерина, така ли? Това стеснява кръга на заподозрените до около петдесет и пет процента от магьосниците в Лондон. И дори не изключва всички жени.

— Стига си говорил! — Явно на детето му беше омръзнало.

— Какво има? Мислех, че се разбираме добре.

— Аз знам, че Амулета е бил откраднат. Някой е бил убит заради него. Като разбера кой, ще предам Лавлейс и ще го унищожа. Ще скрия Амулета, ще го примамя към него и едновременно с това ще съобщя в полицията. Ще го арестуват за убийство. Но първо искам да знам всичко за него и с какво се занимава. Искам да узная тайните му, как прави бизнес, кои са приятелите му, всичко! Трябва да открия кой е притежавал Амулета преди това и какво точно прави той. Трябва и да знам защо Лавлейс го е откраднал. Затова ти заповядвам, Бартимеус…