Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Йенсен кимна. Остави прозореца отворен и пронизващо студеният нощен въздух изпълни колата. Докато чакаше, се замисли за транспортните произшествия, които намаляваха от година на година, а в същото време броят на загиналите постоянно се увеличаваше. Специалистите в Министерството на съобщенията отдавна вече бяха разрешили тази статистическа загадка. Намаляването на сблъскванията и материалните щети до известна степен можеше да се обясни с подобрените пътища й засиления контрол над водачите. Но по-важен в случая се оказваше психологическият фактор. Хората бяха станали по-зависими от колите си, караха по-внимателно и се ръководеха повече или по-малко съзнателно от мисълта да не ги загубят. Растящата крива на смъртността при транспортните злополуки се дължеше обаче на това, че повечето катастрофи, завършили със смърт, би трябвало всъщност да се водят като самоубийства. И тук определяща роля се придаваше на психологическия фактор. Хората живееха с колите си, заради колите си и искаха да умрат заедно с тях. Това ставаше ясно от едно проучване, направено преди няколко години. То беше секретно, но висшите полицейски кадри получиха възможността да се запознаят с него.
Автострадата бе разчистена след осем минути. Йенсен вдигна стъклото и потегли. Пътната настилка бе заскрежена и в светлината на фаровете ясно се виждаха следите от гумите на мястото на местопроизшествието. Те не свидетелствуваха за поднасяне на колата или натискане на спирачките, а водеха право към бетонния стълб встрани. По всяка вероятност застраховката нямаше да се плати. Разбира се, както винаги не се изключваше и възможността шофьорът да се е уморил и да е заспал на кормилото.
Инспектор Йенсен изпитваше неясно чувство на неудовлетвореност, като че нещо не беше както трябва. Когато се опита да анализира това усещане, изведнъж под лъжичката го застърга от глад. Паркира колата пред самия блок на третия ред, отиде до автомата за хранителни стоки и като натисна копчето, си взе пакетче диетична млечна супа на прах.
Горе в жилището си свали връхните си дрехи и сакото, закачи ги в коридора и запали лампата. Спусна щорите на прозорците, отиде в кухнята, отмери три децилитра вода, наля ги в една тенджера, после добави съдържанието на пакетчето. Когато сместа се стопли, той я преля в чаена чаша и се върна в стаята, сложи я на нощното шкафче, седна на леглото и развърза обувките си. Часовникът показваше два и петнадесет и в целия блок бе съвсем тихо. Чувството за някаква празнота не го бе напуснало.
Взе от сакото си бележника, светна нощната лампа и загаси другата. Докато отпиваше на малки глътки течността, прегледа бавно и внимателно записките си. Супата беше лепкава и гъста, с блудкав вкус и дъх на мухъл.
Когато изчете всичко, вдигна глава и дълго гледа една от поставените в рамки фотографии от полицейското училище. На снимката се виждаше и той, предпоследен вдясно на задната редица. Стоеше със скръстени на гърдите ръце и леко се усмихваше. Явно бе казал нещо на съседа си в момента, в който фотографът бе щракнал.
След малко стана и отиде в хола. Отвори вратата на гардероба и взе една от бутилките, наредени в дъното на рафта зад униформените фуражки. После донесе от кухнята водна чаша, напълни я почти догоре с алкохол и я постави на шкафчето до супата.
Разгъна списъка с деветте имена и го сложи пред себе си. Разглеждаше го, застанал съвършено неподвижно.
Електрическият стенен часовник в кухнята отмери времето — иззвъня три пъти кратко.
Инспектор Йенсен отгърна нова страница в бележника и написа: „Номер 6, 38-годишен, разведен, отдел «Протокол», преминал към друга дейност.“
Когато отбелязваше адреса, поклати едва забележимо глава.
Нави будилника, загаси светлината и се съблече. Надяна пижамата си и седна в леглото, скрил крака под одеялото. Супата сякаш набъбваше и издуваше стомаха му — имаше чувството, че нещо го притиска отдолу под сърцето.
Взе водната чаша и на два пъти я изпразни. Шестдесетпроцентният алкохол изгори езика му и като огнен стълб потъна надолу през гръкляна.
Легна по гръб в тъмнината с широко отворени очи в очакване на съня.
24
Йенсен не заспа. От три до пет и двадесет лежа унесен в дрямка, без да е в състояние да разсъждава ясно, но неспособен да изключи мисловната си дейност. Когато будилникът звънна, плуваше в пот и се чувствуваше зле. Четиридесет минути по-късно седеше зад волана.
Предстоеше му двадесет мили път на север и в неделния ден разчиташе да вземе разстоянието за три часа.
Градът беше тих и безлюден, с празни гаражи и оголени паркинги, но светофарите както винаги работеха и по пътя през центъра десет пъти се наложи да спира на червено.