Градината на боговете
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градината на боговете». Краткое содержание книги:
— Почакай да застрелям още няколко и после върви да ги събереш — каза Лесли и аз търпеливо зачаках.
Известно време той стреля, почти винаги точно в целта, и глухото пукане на изстрела съвпадаше с катурването и изчезването на врабчето от върха на покрива.
— По дяволите — каза внезапно Лесли, — обърках им сметката. Колко станаха дотук?
Казах му, че и аз не съм броил.
— Е, върви да събереш ония от верандата и ме чакай там. Ще застрелям още шест. Сигурно ще бъдат достатъчно.
Стиснах книжната кесия, заобиколих, излязох отпред и направо се вцепених от ужас, защото видях поканената на чай госпожа Вадрудакис, за която бяхме забравили.
Двете с мама седяха на верандата някак неловко, с чаши чай в ръка, заобиколени от окървавените тела на безброй врабчета.
— Да — каза мама, която явно се надяваше, че госпожа Вадрудакис не е забелязала дъжда от умрели птици, — да, ние всички много обичаме животните.
— Чувала това — доброжелателно се усмихна госпожа Вадрудакис. — Чувала винаги вие обича животни както аз.
— О, да — потвърди мама. — Толкова много животни отглеждаме. Те са наша страст, така да се каже. И тя се усмихна притеснено на госпожа Вадрудакис, а в същия миг едно убито врабче цопна в конфитюра от ягоди.
Нямаше никакъв начин нито да се скрие конфитюра, нито да се преструва човек, че нищо не се е случило. Мама се втренчи в него като хипнотизирана. Накрая облиза устни и се усмихна на госпожа Вадрудакис, която държеше маниерно чашката си, а по лицето й бе изписан ужас.
— Врабче — едва чуто рече мама. — Изглежда, има мор по врабчетата тази година.
В този миг от къщата излезе Лесли с въздушната пушка в ръка.
— Достатъчно ли застрелях? — попита той.
През следващите десет минути кипяха бурни чувства. Госпожа Вадрудакис заяви, че никога в живота си не е била по-разстроена и че всички ние сме дяволски изчадия в човешки облик. Мама непрекъснато повтаряше, че Лесли не е искал да я оскърби преднамерено и че поне е сигурна, че врабчетата не са се мъчили. Лесли гръмогласно и войнствено все така повтаряше, че се вдига много шум за нищо и хич не му пука, след като бухалите така или иначе се хранят с врабчета — нали и самата госпожа Вадрудакис не би искала бухалите да умрат от глад? Госпожа Вадрудакис обаче не прие да бъде успокоявана. Натъжена и оскърбена, тя се загърна в наметалото си и като потръпваше, си проправи път сред врабешките трупове, качи се на файтона си и конете бодро се понесоха в тръс през маслиновите горички.
— Много ми се иска, деца, да не вършите такива работи — каза мама и с разтреперани ръце си наля чаша чай, докато аз събирах врабчетата. — Лесли, беше много… много неразумно от твоя страна.
— А откъде можех да зная, че тая изкуфяла глупачка е на верандата? Не се предполага, че мога да виждам през къщата, нали?
— По-внимателен трябва да бъдеш, миличък — каза мама. — Един Господ знае за какви ни мисли госпожа Вадрудакис.
— Мисли ни за диваци — каза Лесли и се изсмя от удоволствие. — Чухте, като го каза. Ще минем и без тая изкуфяла глупачка.
— От цялата работа ме заболя глава. Моля те, иди и кажи на Лугареция да направи още чай — обърна се към мене мама.
След още два чайника и няколко аспирина мама се почувства по-добре. Аз седях на верандата и изнасях лекция за бухалите, а тя почти не ме слушаше, но казваше „Да, миличък, много интересно!“ на равни промеждутъци от време. Изведнъж мама подскочи като ужилена, защото от вилата се чу рев.
— Божичко, не мога вече да издържам — простена тя. — Какво пък има сега?
На верандата изскочи Лари.
— Мамо! — изкрещя той. — Трябва да се сложи крайна това! Няма да го търпя повече!
— Успокой се, миличък, недей да викаш. Какво е станало? — попита го мама.
— Все едно, че живея в гаден природонаучен музей!
— Защо, миличък?
— Така, заради живота тук! Непоносимо е. Няма да го търпя повече! — изкрещя Лари.
— Но какво се е случило, миличък? — попита озадачена мама.
— Отидох до хладилния сандък, за да си взема нещо за пиене, и знаеш ли какво открих там?
— Какво, миличък? — попита го мама с интерес.
— Врабчета! — изрева Лари. — Отвратителни огромни кесии с разлагащи се по най-нехигиеничен начин врабчета!
Нямах късмет този ден.
Пета глава
Факири и фиести
„От благородно потекло е принцът на Тъмата.“