Плашило

На Карвър му призля, гърлото му се сви спазматично. Уплашен, че ще повърне, той отблъсна стола назад и издърпа кошчето изпод масата, за да го използва, ако се наложи. Зрението му за миг се замъгли, но това състояние бързо премина.

Подритна кошчето, за да го върне на мястото му, и се наведе напред, за да препрочете имейла.

Макавой беше направил връзката с Лас Вегас. Карвър можеше да обвинява единствено себе си. Прекалено скоро бе повторил начина си на действие. Беше се разкрил и сега Джак Убиеца на великани вървеше по следите му. Опасна грешка. Репортерът щеше да отиде в Лас Вегас и със съвсем малко късмет щеше да събере две и две.

Трябваше да му попречи. Опасната грешка не е непременно фатална, каза си той. Затвори очи и се замисли. Това му възвърна самоувереността. Донякъде. Знаеше, че е готов за всякакви случаи. В главата му се оформяше план и първата му работа беше да изтрие съобщението на екрана. После се върна в акаунта на Анджела Кук и го изтри и от нейната кутия. Прендъргаст и Кук изобщо нямаше да го прочетат и с малко късмет нямаше да научат онова, което знаеше Джак Макавой.

Преди да излезе от акаунта на Прендъргаст, зареди шпионска програма, с чиято помощ щеше да наблюдава в реално време всичките му действия в интернет. Можеше да следи с кого си разменя имейли, кой го търси и какви уебсайтове разглежда. После направи същото в акаунта на Кук.

Беше ред на Макавой, ала Карвър реши, че това може да почака — когато Джак отиде във Вегас и се озове съвсем сам. Първо най-важното. Изправи се и постави длан върху четящото устройство до стъклената врата на сървърното помещение. След като сканирането завърши и получи одобрение, плъзгащата се врата се отключи и той я отвори и закрачи по третия ред към шестата кула. Стъпките му отекваха по металния под. Отключи предния капак на големия колкото хладилник сървър, наведе се и изтегли два от блейдовете около половин сантиметър навън. После затвори и заключи вратата и се върна на работното си място.

След няколко секунди от терминалите прозвуча алармен сигнал и Карвър въведе команди, които щяха да задействат установения протокол. Изчака няколко секунди, отиде при телефона, натисна бутона на интеркома и набра вътрешния номер на Макгинис.

— Здрасти, шефе, тук ли си още?

— Какво има, Уесли? Тъкмо тръгвах.

— Имаме проблем от трета степен. По-добре да дойдеш.

Трета степен означаваше „зарежи всичко и се размърдай“.

— Идвам веднага.