Обществото на Жулиет

Той продължавал да говори, а другите мъже в стаята също започнали да се разкопчават и да лъскат и скоро Кубрик вече се опитвал да помогне на всички, да ги накара да получат оргазъм само със силата на въображението си. За него това се оказало най-голямата тръпка от всичко, което бил преживявал дотогава. Усещането било много по-страхотно от мастурбирането над каталозите с продукти за почистване, бижута или спортни уреди.

Следващия път когато се срещнали, някои от мъжете довели своите секретарки и стажантки. Кубрик седнал в средата на кръга, а те започнали да правят много повече от обикновеното мастурбиране. Малката групичка на Кубрик много скоро се превърнала в група за подкрепа на пристрастени към секса, в която хората се поощрявали да правят повече секс, а не по-малко. Членовете си носели манекени и ги обличали в различни дрехи. Сцените, които разигравали, ставали все по-диви и разнообразни.

Слухът се разнесъл и още държавни служители поискали да се присъединят. Положението излизало извън контрол, все по-трудно било да се пази в тайна. Някъде по същото време Кубрик решил, че му е писнало да урежда финансите на правителството, за да може то да води мръсните си войни в далечни територии из целия свят, а после да посочва с пръст счетоводителите си и те да изтъкват аргументирани опровержения. Решил, че иска да посвети енергията си на истинската си страст — да помага на хората да откриват какво ги възбужда и да се отдадат на своите фантазии.

Не можех да повярвам на това, което чувах, затова прекъснах Анна и я попитах:

— Да не би да ми казваш, че така е била създадена „Фабриката за чукане“? Като секс клуб след работно време в Пентагона?

— Предполагам — каза тя. Няколко секунди мълча, потънала в мислите си. После продължи: — Нали знаеш, в правителството работят странни хора.

Анна ми обясни, че Кубрик все още имал доста сериозни връзки с важни личности.

— Няма да повярваш какви хора идват тук.

Чаках я да каже някакви имена, но тя не го направи, а аз не я попитах, защото не бях сигурна, че исках да знам. Не само невероятното съчетание на тези две неща ме изнервяше, а всичко, което ми бе разкрила — за забавленията на висшите държавни служители и това, което става зад затворените врати на техните кабинети.

Вече бях влязла във „Фабриката за чукане“ и се чувствах като Ал Пачино във филма „Фатален партньор“. Ал Пачино, който се преструваше, че е гей, за да разплете поредица убийства. И подаваше на хората около себе си погрешни сигнали. Жълта кърпа, висяща от левия заден джоб. Искаш да чукаш. Жълта кърпа в десния заден джоб. Искаш да те чукат.

Без да осъзнавам, че давах някакви сигнали, видях, че някакъв мъж ме гледа от другия край на бара. Млад, рус, гол до кръста, мускулест и смайващо добре изглеждащ, с момчешка прическа като на средновековен паж, която би изглеждала нелепо на всеки друг, но на него — с това тяло — беше просто идеална; така, както мъжете модели могат да облекат най-странните дрехи и да бъдат толкова самоуверени, че въпреки всичко привличат вниманието ти. Беше се облегнал с гръб към бара, подпрян на лакти на плота, с разкрачени крака, за да покаже по-добре голямата подутина, изпъкваща в кожените му панталони.