Планината Грей

– Какво е това? – попита Саманта.

Донован застана до нея.

– Ами първо е съдебно дело. Тази скала е в планината Инид от милион години, на около шейсет и пет километра от тук, в окръг Хопър. Преди няколко години започнаха открит въгледобив, разрушиха релефа на планината, за да изкопаят въглищата. На четиринайсети март миналата година в четири сутринта булдозер, собственост на негодниците от фирма “Стрейхорн Коул”, разчиствал скали без официално разрешение и тази канара била избутана към дъното на долината. Поради големината си тя набрала огромна инерция, докато се търкаляла надолу по склона. – Донован показваше пътя ѝ на увеличена карта, закачена до снимката. – Почти на километър и половина от мястото, където се откъснала от греблото на булдозера, канарата се разбила в тази малка каравана. В задната стая били двама братя: Еди Тейт на единайсет и Брандън Тейт на осем. Дълбоко заспали, както може да се очаква. Баща им бил в затвора заради производство на метамфетамини. Майка им била на работа в местния магазин. Момчетата загинали на място – канарата ги премазала.

Саманта се взираше невярващо в снимката.

– Това е ужасно.

– Да, така е. Край откритите мини животът никога не е скучен. Земята се тресе и основите на къщите се пропукват. Въглищният прах изпълва въздуха и покрива всичко. Водата във водоемите става оранжева. Непрекъснато летят скали. Преди две години имах дело в Западна Вирджиния, където господин и госпожа Херцог седели край малкия си басейн един топъл съботен следобед, когато изневиделица насред басейна им се стоварила скала, тежаща един тон. Двамата станали вир-вода. Басейнът се пропукал. Съдихме компанията и получихме някаква сума, но не голяма.

– И “Стрейхорн Коул” ли даде под съд?

– О, да. Процесът започва другия понеделник в окръжния съд в Колтън.

– Компанията не иска ли да се споразумее?

– Компанията беше глобена от нашите безстрашни регулатори. Здравата ги цапардосаха с двайсет хиляди долара, които те обжалваха. Не, не са съгласни на споразумение. Заедно със застрахователната си компания предлагат сто хиляди.

– Сто хиляди долара за две мъртви деца?

– Мъртвите деца не струват много, особено в Апалачите. Нямат икономическа стойност, защото не работят, очевидно е. Чудесен случай за наказателно обезщетение – капиталът на “Стрейхорн Коул” възлиза на половин милиард долара – и аз ще поискам един-два милиона. Но умниците, които пишат законите във Вирджиния, още преди години са решили да сложат таван за наказателните обезщетения.

– Май си спомням това от изпита си за адвокатската колегия.

– Горната граница е триста и петдесет хиляди долара независимо от сериозността на случая. Подарък от законодателя към застрахователния бизнес като всеки друг таван.

– Говориш като баща ми.

– Искаш ли да хапнеш нещо, или ще стърчиш там цял час?

– Не съм сигурна, че съм гладна.

– Е, аз съм.

Двамата седнаха на масата и разгърнаха сандвичите си. Саманта определено нямаше апетит.