Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
После чу тежкото хлопване на врата на кола. След малко насред моравата просветнаха фарове. Двата лъча блуждаеха над бурените и повехналата трева, докато колата подскачаше по неравната повърхност. С последен подскок тя спря в края на скосения бряг на езерото, на три-четири метра от пейката.
– Дейвид! – извика Мадлин през отворения прозорец.
Гласът ѝ бе странен, напрегнат и твърде висок, с нотки на паника.
Гърни се изправи и тръгна към колата по пътеката, осветена от фаровете.
– Дейвид! – повика го тя отново, още по-високо и по-тревожно.
Едва когато се качи в колата и Мадлин затвори прозореца, той осъзна, че зловещият хор е замлъкнал. Съпругата му трескаво натисна копчето за заключване на вратите и положи длани на волана. Очите на Гърни вече бяха свикнали с тъмнината и той забеляза колко са напрегнати раменете ѝ, как са побелели кокалчетата ѝ, колко скована е стойката ѝ. Или си въобразяваше?
– Не ги ли... не чу ли, че се приближават? – запита тя с пресекващ глас, сякаш се бе задъхала след дълго тичане.
– Чух ги, но реших, че преследват нещо... заек или друго.
Канеше се да добави нещо за койотите, да спомене, че не представляват опасност за хората. Тя обаче го изпревари:
– Заек ли?! – възкликна тя невярващо.
Макар да не виждаше ясно лицето ѝ, на Гърни му се стори, че то трепери от едва сдържана емоция. След няколко минути тя най-после си пое дълбоко въздух, после още веднъж и още веднъж. Разпери поставените си върху кормилото длани, изпъна пръсти.
– Какво правиш тук, долу? – попита.
– Не знам, просто... си мислех за разни неща, опитвах се да реша какво да правя.
Тя отново вдиша дълбоко, този път по-бавно и спокойно. После се приведе да запали двигателя, макар че той все още работеше. Стартерът изстърга сърдито, от гърлото на Мадлин също се разнесе раздразнение.
Колата зави покрай плевнята и започна да пълзи нагоре през пасището. Мадлин паркира по-близо до къщата, отколкото обикновено.
– И какво измисли в крайна сметка? – поинтересува се тя точно преди той да излезе.
– Моля? – Съвсем ясно бе чул въпроса ѝ, но искаше да отложи отговора с няколко секунди.
Тя като че ли знаеше това, така че само леко извърна глава към него и мълчаливо зачака.
– Чудех се как... да подходя към нещата разумно.
– Разумно – каза Мадлин.
От начина, по който произнесе думата, тя сякаш напълно изгуби смисъла си.
– Нека поговорим за това в къщата – предложи той и отвори вратата от своята страна.
Искаше да се измъкне, да избяга, пък дори и само за минутка. Протегна крак и стъпалото му закачи нещо. Погледна надолу и на слабата светлина на външната лампа забеляза на пода на колата жълтеникава дървена дръжка.
– Какво е това? – попита, макар да бе разпознал брадвата, която държаха до кошчето край страничната врата.
– Брадва.
– Имах предвид какво прави тук?
– Това бе първото, което видях, така че грабнах нея.
– Нали знаеш, че койотите всъщност не са...
– Откъде си толкова сигурен?! – избухна Мадлин. – Откъде, по дяволите, си толкова сигурен?
Тя се изви рязко, сякаш той бе посегнал да я хване за ръката. Излезе тромаво от колата, затръшна вратата и влезе в къщата.
Глава 16
Усещане за порядък и цел
В ранните часове на утрото задуха студен есенен вятър и малко преди развиделяване разчисти гъстите облаци. Призори небето беше бледосиньо, а към девет – лазурносиньо. Очертаваше се ясен ден, толкова слънчев и спокоен, колкото предната нощ бе непрогледна и тревожна.
Гърни седеше на малката маса за закуска, окъпан в лъчите на сутрешното слънце. Гледаше през прозореца жълто-зелените листенца на аспержите, които се поклащаха леко на вятъра. Повдигна чашата с кафе към устните си. В момента светът изглеждаше много ясен и подреден, с точно формулирани проблеми и подходящи разрешения за тях. Свят, в който двуседмичният план, който бе направил предната нощ за случая "Пери", звучеше напълно логично.
Не се бе изненадал особено от реакцията на Мадлин отпреди час. Погледът, който му хвърли, когато ѝ съобщи, не бе радостен. Не очакваше да се въодушеви от идеята. Човек, който различава само черно и бяло, се противопоставя на компромиса. Но действителността бе на негова страна; с времето Мадлин със сигурност щеше да осъзнае колко правилно е подходил. Убеден бе в това.