Бялата кралица

Почукването на вратата на приемната ми и рязкото ѝ отваряне ме карат да скоча на крака, очаквайки, че самият граф Уорик идва с вързоп сурови дърва, за да изгори на клада майка ми и мен. Оказва се обаче, че е кметът на Норич, който ме посрещна с такива пищни церемонии само преди броени дни.

— Ваша светлост, имам новини, които трябва спешно да ви съобщя. Лоши новини. Съжалявам.

Леко си поемам дъх, за да се овладея.

— Кажете ми.

— Става дума за баща ви и брат ви.

Зная какво ще каже. Не благодарение на някаква способност за предсказване на бъдещето, а от начина, по който кръглото му лице се сбърчва от тревога при мисълта за болката, която ще ми причини. Разбирам го от начина, по който мъжете зад него се събират, чувствайки се неловко като хора, които носят възможно най-лоши новини, както и от начина, по който собствените ми придворни дами въздишат като утринен бриз и се събират зад стола ми.

— Не — казвам. — Не. Те са пленници. Задържани са от почтени англичани. Трябва да бъдат освободени срещу откуп.

— Да ви оставя ли? — пита той. Гледа ме, сякаш съм болна. Не знае какво да каже на една кралица, която влезе в неговия град сред блясък и слава, а ще го напусне в смъртна опасност. — Мога да се върна по-късно, ваша светлост?

— Кажете ми — настоявам. — Кажете ми сега най-лошото и някак ще го понеса.

Той поглежда към дамите ми за помощ, а после тъмните му очи отново се спират върху мен.

— Съжалявам, ваша светлост. Съжалявам повече, отколкото съм в състояние да изразя. Вашият баща граф Ривърс и брат ви сър Джон Удвил са били пленени в битка — нова битка между нови врагове — армията на краля срещу родния брат на краля, Джордж, херцог Кларънс. Изглежда сега херцогът е в съюз с граф Уорик срещу съпруга ви — навярно знаехте? В съюз срещу милостивия ви съпруг и вас. Баща ви и брат ви са били пленени, докато се сражавали за негова светлост и били убити. Обезглавени — той ми хвърля един бърз поглед. — Сигурно не са страдали — добавя, без да го питам. — Сигурен съм, че е станало бързо.