Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Хари бързо научи, че в лошите дни за него е по-безопасно да бъде сред отрепките в квартала „Мишън“, отколкото при баща си. Той разви почти свръхестествена чувствителност и приспособимост; от километри можеше да долови промяната в състоянието на баща си и да се придържа към съответната самозаблуда — можеше да вникне в света по начина, по който го виждаше Дънкан. Още в ранна възраст разбра по трудния начин, че всяко отричане — или отклонение — от реалността на баща му водеше до жесток побой.
И той се научи да отвръща на ударите. Когато стана на десетина години, установи, че побоят е еднакво жесток, когато се бори и когато не оказва съпротива. Но борбата му даваше възможност да избяга.
Когато успееше да избяга, единственото място, където едно работническо хлапе можеше да отиде, беше улицата. Интелигентността и приспособимостта му помогнаха да оцелее сред проститутките, крадците и наркоманите, перверзниците от по-висшите касти и дебнещите сексуални хищници. Безмилостната му готовност да се бие с всеки, по всяко време и независимо от шансовете, му спечели репутацията на откачалка като баща му и от време на време му спасяваше живота.
Когато стана на петнайсет, Хари до голяма степен беше опознал света. Той реши, че баща му е полудял, защото не е спирал да се самозаблуждава. Баща му беше прочел книгите на онези типове, за които не спираше да бръщолеви. Те го учеха, че светът е такъв, какъвто му се иска да го види, и той им беше повярвал. И когато светът му бе разкрил истинското си лице, той не беше успял да го понесе. Беше се преструвал толкова упорито, че вече не можеше да разграничи преструвката от действителността.
Хари се закле пред себе си, че никога няма да постъпи така. Той запази здравия си разум, като погледна света право в очите, приемайки го точно такъв, какъвто беше; и никога не се престори, че е нещо по-различно.
Детството, прекарано по улиците на квартала „Мишън“, изби от главата му всички илюзии за неприкосновеността на човешкия живот и за изначалната доброта у хората. На петнайсет той вече беше убил двама мъже и в продължение на пет години издържаше себе си и баща си като джебчия и куриер на местните черноборсаджии.
По-малко от месец след шестнайсетия си рожден ден Хари успя да привлече вниманието на Марк Вило; две седмици по-късно той си опакова багажа и се изнесе. В последния ден, прекаран под покрива на баща му, Дънкан се опита да му пръсне черепа с водопроводен ключ.
Вило се гордееше с това, че се грижи за хората си от нисшите касти. Хари не знаеше, че той беше наглеждал баща му през всичките шест години, докато момчето порасна, влезе в Консерваторията на Студията и прекара три години на чесмод обучение в Отвъдие. Когато Хари се върна, за да започне кариера на Актьор, Дънкан вече от седем години се намираше под специализирани грижи. Благодарение на продължаващата терапия умът му бе сравнително бистър.
Единственият му проблем беше, че така и не се научи да си затваря устата.
Лишен от професионалните си привилегии, той повече не можеше да преподава законно. Вместо това се беше обградил от последователи, млади Работници, които се срещаха тайно в апартамента му и обсъждаха забранените философии, съхранени в изумителната памет на Дънкан; те от своя страна разпространяваха тези антисоциални идеи сред своите познати. Полицията със сигурност знаеше за това, но в онези дни тя беше много по-толерантна. Едва след потушаването на Кастовия бунт Дънкан беше обвинен в подмолна противодържавна дейност и получи доживотна присъда — или изолация в някое заведение като „Бюкянън“, или хомот на киборг и живот като Трудовак.
В „Бюк“ нищо от онова, което Дънкан можеше да каже или напише, нямаше как да стигне до външния свят. Единственият му контакт с човешко същество беше с лишения от слух по хирургически път Трудовак, който се грижеше за личните му нужди. Имаше пълен достъп до мрежата, но само входящ трафик. Всички лични молби се изпращаха до директора чрез електронната поща по вътрешната система, направена точно за такива случаи; Дънкан не само че не можеше да общува с външния свят, но и не можеше да разговаря с никой от останалите затворници в „Бюкянън“.
Но тези правила, както всички правила, можеха да бъдат заобиколени — или нарушавани — на съответната цена. И точно заради това Хари се чувстваше в пълна безопасност, докато разговаряше с баща си. Когато ветровете, които блъскаха живота му, станеха твърде жестоки, той идваше тук заради няколкото минути мир и спокойствие.