Непобедимо лято
- Автор: Райс Луан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Непобедимо лято». Краткое содержание книги:
Тя дори не можеше да му благодари за това. Седеше много тихо, слушайки как колата му се отдалечава, втренчена в стълбите, които водеха към стаите на децата и.
Помисли си колко щастливи бяха с Шон в деня, когато купиха къщата. Беше на брега, близо до Тара, близо до всичките им летни спомени. Погледът й се замъгли от сълзи, от скорошната скръб за Шон и от мисълта, че той си е отишъл завинаги, от усещането, че небесата се разцепват на две. Макар бракът им да бе далеч, далеч от съвършенството, тя хранеше най-скъпата, най-безумната надежда, че могат да се оправят.
Качи се по стълбите и тръгна по коридора. Точно сега й се стори много важно да бъде спокойна. Сякаш за да неутрализира насилието, извършено срещу Шон, тя знаеше, че трябва да стъпва много леко, да говори много мило с децата си. Щом влезе в стаята на Ани, тя попита:
— Можеш ли да излезеш от там?
Ани се измъкна от леглото.
Същото се повтори при Били, който искаше да знае:
— Какво правеше той тук?
— Господин Холмс? Ще ти кажа след минута. Ела за малко в стаята на Пеги.
Тя се придвижи бавно, сякаш вървеше по вода. Гласът й бе прегракнал от сълзите още преди да проговори.
Децата седнаха на леглото на Пеги и насочиха погледи към изтерзаните й очи. Всеки път, когато Джо Холмс посещаваше къщата им, те се разстройваха.
— За татко е — заяви Били.
Те я гледаха. Вече им беше казала най-лошото: че той е мъртъв. В очите им виждаше, че са преминали шока и са отлетели в ново царство. Искаше само да ги притисне към себе си, да ги превърне отново в бебета, да започнат всичко отначало.
— Какво има? — попита Били. — Какво искаше онзи тип от ФБР?
Бей погледна в очите на трите си деца, толкова предпазливи и наранени, и не можа да събере сили да им каже.
— Нека поседна с вас — предложи, настанявайки се на леглото между Ани и Пеги. Пресегна се край Пеги и хвана ръката на Били. Сърцето й биеше толкова бързо. Помисли си, че ще припадне. Пег започна да хленчи, преди още да е казала и дума.
— За татко е — каза тя и думите прозвучаха толкова сладко, тя чу как те ги казват на Шон, видя удоволствието в очите му — колко щастлив ставаше от това. Очите й се просълзиха и тя не можеше да продължи.
— Кажи ни, мамо — помоли я Ани. — Не ни карай да чакаме.
— Неприятно е — обясни тя, усещайки напрежението им. — Ще ви кажа, а вие ще трябва да бъдете много смели. Всички ние. Нали?
Децата кимнаха.
— Ани, Били, Пеги. Господин Холмс каза, тоест мисли, че татко вероятно е бил… убит.
— Убит — повтори Пеги.
— Не — възкликна Били. — Не и татко.
— Защо някой би направил това? — попита Ани. — Не. Никой не би му причинил това.
— Случва се по телевизията — извика Пеги и се разплака. — Така е постоянно. Защо не и татко?
— Това не ти е телевизия — възрази Били. — Това е нашият татко.
— Не би било честно някой да направи това — проплака Пег. — Ако колата му е излязла от пътя, това е едно. Но не мога да го понеса, ако друг човек му е причинил това.
— Аз не мога да понеса нито едното, нито другото — въздъхна Ани, стиснала здраво ръце в скута си.
— Дори не вярвам, че си е отишъл — каза Били, накъсвайки думите. Разрида се, търкайки очи с юмруци. — Не може да бъде — той е толкова страхотен и истински. Как така изведнъж ще си отиде? Трябва да е тук, с нас.
— Никой не може да ни го отнеме — проплака Пеги.
— Ние сме семейство — заяви Ани. — А той е нашият баща.
— Ненавиждам онова, което казват за него — извика Били. — А така става още по-зле. Искам той да е тук и да се защити.
Бей седеше сред децата и ги притискаше до себе си. Чувстваше същото като тях — че Шон бе много силен, за да изчезне просто така. Не можеше да отговори на Били. Може би Шон не е могъл да се защити, защото бе направил всичко, за което хората говореха.
Това бе първият урок на семейството по смърт и той попарваше сърцата им, обгаряше вените им. Бей знаеше, че това е все едно да са в колата с Шон, че онзи, който го е убил, е убил и част от тях. И тази мисъл й помагаше да стане по-решителна.
— Ще преодолеем това — заяви тя.
— Как? — изстена Пеги.
— Заедно — отвърна Бей. — Ние сме заедно.
— Но без татко — каза Били. — Него вече го няма.
— Това не е вярно — отговори Бей. — Има го. Имате неговата любов.
— Какво имаш предвид? Той си отиде. Току-що каза, че е бил убит.