Синя луна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-953-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще й дадат отговори за миналото и бъдещето… и за промяната им.
Настъпването на Синя луна — второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.
Но кое да избере — да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството й, или да спаси Деймън, който се състарява с всеки изминал ден и е загубил способностите си?
Затварям очи и едва преглъщам. Чувствам се толкова унизена, че ми се ще да се смаля до точица и да изчезна.
Не, чувствам се много по-зле. Чувствам се съсипана, обезчестена, опозорена и всичко останало, което те кара да потънеш в земята от срам.
— Не е така — поглеждам в очите му и го моля наум да ми повярва. — Каквото и да ви е казал Деймън, истината е друга.
Господин Робинс въздъхва мислено и в действителност. Иска му се да сподели със сродна душа колко изгубен се е чувствал, когато съпругата и дъщеря му са го напуснали, как не си е представял, че ще доживее до другия ден, но решава, че не е удобно и наистина не е.
Звънецът за влизане в час бие.
Мятам чантата на рамо, притискам устни една към друга и го поглеждам въпросително.
Той кима и казва:
— Добре. Свободна си.
Двайсет и първа глава
Оказва се, че съм звезда в You Tube. Явно онова боричкане със сутиените, бикините и коланите за жартиери във „Виктория Сикретс“ ми спечелва не само прякора Смотанячката, но е било обект на интерес 2323 пъти. Числото случайно отговаря на броя на учениците в „Бел Вю“. Плюс няколко души от учителския състав.
Разбирам го от Хевън. Откривам я при шкафчетата сред тълпа от крещящи „Хей, Смотанячке. Не падай, смотанячке!“ съученици и тя не само ме осведомява за причината на внезапната ми слава, но ми прехвърля любезно на айпода видеото, за да мога сама да се уверя колко съм смотана.
— Страхотно, няма що! — сумтя и стискам устни.
Знам, че това е нищо в сравнение с другите ми проблеми, но все пак…
— Много гадно — съгласява се тя, заключва шкафчето си и ме поглежда. В очите й няма нищо друго, освен съжаление. Да съжалим малката смотанячка за няколко секунди. — Нещо друго? Защото обещах на Онър…
Оглеждам я от глава до пети и установявам, че огненочервените кичури са заменени с розови, бледата й кожа сега изглежда свежа и загоряла на слънцето, а черните емо кичури са заменени с бухнали къдрици, като на онези клонинги, които тя презираше допреди няколко дни. Но въпреки новите дрехи и новото си членство в списък „А“, въпреки всичко видяно, аз съм убедена, че тя се облича, говори и държи така не по собствена воля. Хевън обича да копира другите, но си има и принципи. И съм повече от сигурна, че никога не е имала желание да бъде в групата на Стейша и Онър.
Но това, че знам, не го прави по-лесно за преглъщане. И въпреки че е безполезно и няма да промени нищо, я поглеждам и казвам:
— Не мога да повярвам, че си приятелка с тях. След всичко, което ми причиниха.
Казвам го само за да знае колко много ме боли.
И макар че чувам отговора й няколко секунди по-рано, това не намалява силата на удара.
— Те ли те бутнаха, Евър? Спънаха ли те, или нещо такова, че падна върху релсата? Или си го направи сама?
И ме фиксира със стиснати устни и подигравателно присвити очи.
Стоя там и я гледам, гърлото ми е пресъхнало така, че не мога да произнеса дума.
— Хайде, стига вече, а? — изчуруликва тя. — Те просто се забавляват. Ако спреш да вземаш всичко толкова навътре и се научиш да се забавляваш, може би ще си много по-щастлива. Сериозно, Евър. Помисли си добре.
Обръща се и се слива с потока от ученици, запътили се към общата маса за обяд, а аз хуквам в обратната посока към изхода.
Защо да оставам? Защо да се измъчвам, като гледам Деймън да флиртува със Стейша и слушам как приятелите ми ме наричат смотанячка? За какво са ми всички тези новопридобити умения, ако не мога да ги използвам в моя полза, например, да избягам от училище?
— Тръгваш ли си вече?
Правя се, че не чувам гласа зад мен, и продължавам напред. Роман е последният човек, с когото ми се говори сега.
— Евър, спри за малко! — забързва той и изравнява крачка с моята. — Да не би да е избухнал пожар?
Стигам до колата, отключвам я, влизам и дърпам вратата. Почти успявам, но в последния момент той я хваща и задържа. Знам, че съм по-силна, и ако искам, мога да я затворя, въпреки съпротивата му, но още не съм свикнала с новите си умения и това ме възпира. А и колкото и да не го харесвам, не ми се ще да му отнеса ръката. Предпочитам да запазя способностите си за момента, когато наистина ще имам нужда от тях.
— Пусни вратата, ако обичаш! Наистина бързам.