Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Тоест не ни пускат да се върнем и в Щатите.
Белият дом — Вашингтон
Още от момента, в който встъпи в длъжност, президентът на САЩ се стараеше да стои колкото може по-далеч от Отдела за екстремни ситуации в Белия дом, освен, разбира се, ако не беше абсолютно наложително.
— Веднъж стъпи ли ти кракът там, после няма отърване! — обясни той на отчаяния си съветник по националната сигурност една вечер, когато Панама Сити във Флорида изглеждаше на ръба на гражданска война. — Никсън твърдо отказваше да го използва, както и Рейгън, макар той да си имаше други причини. И двамата се спасяваха в Пентагона и се помотваха във военния кабинет, докато се реши проблемът.
— И все пак, сър, много по-дискретно е да вземете асансьора и да слезете два етажа.
— Виж какво, вляза ли в онази стая, всички ще си кажат: „Аха, щом президентът е тук, значи работата е далеч по-сериозна, отколкото си я мислим!“. Представям си какво напрежение ще се създаде и с какви безумни съвети ще ме засипят. Предпочитам да си стоя в Овалния кабинет или да си лежа в кревата, пък щом им трябвам, нека ми звъннат по телефона или ако толкова държат да ме видят, сами да изкачат въпросните два етажа! Освен това отделът е съвсем близо до пресцентъра, а Сам Доналдсън никога не проспива шанса да вдигне врява.
В петък, 22 декември, в 18:30 ч източно време, след безкрайна поредица телефонни обаждания от недолюбвания отдел относно Полет 66 президентът наруши принципите си и слезе два етажа по-долу.
Десетина мъже и жени подскочиха от изненада, когато нахлу в стаята. Изглеждаше преуморен и доста състарен за своите четирийсет и девет години.
— И сега какво ще правим? — попита президентът на САЩ.
Помощникът съветникът по националната сигурност посочи към един от многобройните екрани на стената, който показваше карта на Северноатлантическия океан. Около Кефлавик светеше оранжев кръг.
— Посланикът на Исландия се скъса да ви търси, господин президент. Исландия е малка общност. Когато „Куантъм“ се приземил в Кефлавик, някой случайно гледал цялата история по телевизията, вдигнал телефона и се обадил в правителството. Там вече знаят, че сме вмъкнали боинга нелегално, и са побеснели. Вдигнали дори генералния секретар на ООН от леглото, за да му се оплачат. Настояват самолетът веднага да напусне страната им. Сега ще почнат разни пресконференции и нищо чудно да си имаме неприятност с договора за базата.
— Прекрасно! Досега успокоявах британския премиер за номера на военните в Милдънхол. Цели два часа го ухажвах. Оня генерал там направо трябва да го разжалвам!
— Сър… всъщност нали вие одобрихте исландската акция?
— Е, така е — измърмори президентът. — Постъпих като пълен наивник! Но наистина смятах, че ще успеят да приземят самолета незабелязано.
— Сър, тук е Джонатан Рот, заместник-директорът на ЦРУ. Той може да ви даде по-подробна информация.
Президентът видя Рот до вратата на съседната зала и му махна с ръка да влезе.
— Какво ново, Джон?
— В момента германски експертен екип работи в баварската лаборатория, за да установи характеристиките на микроорганизма, но едва след няколко дни ще получим резултатите.
— Добре де, а ти не можеш ли да дадеш някаква прогноза? Ако всички в самолета се разболеят, колко време ще им трябва, за да оздравеят? Каква е смъртността?
Джонатан Рот се изкашля и извърна глава. Мислеше, че президентът знае. Бяха помолили съветника по националната сигурност да го уведоми за последното развитие на събитията, но той очевидно не го беше сторил. Сега щеше да е много по-трудно да му поднесе истината.
— Господин президент, искрено съжалявам, смятах, че вече са ви информирали.
Президентът го погледна озадачено.
— Хайде, Джон, изплюй камъчето.
— Сър, според данните, с които разполагаме за заразата, прогнозите са заболеваемост сто процента. Първоначално ни информираха за осемдесет и пет процента смъртност, но минути преди да дойда тук, отново говорих с един от руските учени и според него също смъртността е сто процента.
Президентът се втренчи в него с полуотворена уста — навик, дълбоко познат на американските телевизионни зрители. Така сякаш се съсредоточаваше по-добре.
— Нима искаш да кажеш, че всички в самолета ще заболеят и ще умрат?
— Да, сър.
— Боже мой! А аз си мислех, че просто се е създала ненужна паника и че все някак ще се оправим! Казвах си, ще задържим пътниците ден-два и никой няма да се разболее, пък и да се разболее, голяма работа!