Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Какво има?
Поех дълбоко въздух, чудейки се откъде да започна.
— В Шривпорт има сборище на зли вещици — реших да карам направо. — Пият вампирска кръв, а някои от тях са върколаци.
Дойде ред на Алсид да поеме дълбоко въздух.
Вдигнах ръка в знак, че има и още.
— Дошли са, за да завладеят финансовата империя на вампирите. Направили са някакво проклятие или магия на Ерик и са изтрили паметта му. Тази сутрин са нахлули във „Вамптазия“ и са се опитали да разберат къде е дневното убежище на вампирите. Направили са някаква магия и на две от сервитьорките. Едната е в болница, а другата е мъртва.
Алсид вече вадеше мобилен телефон от джоба си.
— Пам и Чоу скриха Ерик у дома и аз трябва да се прибера преди залез-слънце, за да се погрижа за него. Джейсън изчезна безследно. Не знам нито кой го е отвлякъл, нито къде е, нито дали изобщо е… — жив. Но не намерих сили да го кажа на глас.
Алсид издиша поетия въздух със свистене. Седеше и ме гледаше втренчено, стиснал телефона в ръка. Не можеше да реши на кого първо да звънне. Напълно го разбирах.
— Не ми харесва това, че Ерик е в къщата ти — каза той. — Изложена си на огромна опасност.
Разчувствах се. Първата му мисъл бе за моята безопасност.
— Джейсън се спазари за голяма сума пари с Пам и Чоу, ако го направя — казах аз и ушите ми пламнаха.
— Но Джейсън няма да е там, за да поеме жегата, ако стане напечено.
Съвършено вярно. Само че горкият ми брат със сигурност не е планирал подобен развой на събитията. Разказах на Алсид за кръвта по дъските на пристана.
— Може да е от червена херинга — предположи той. — Но ако експертизата докаже, че е на Джейсън, тогава вече ще имаме основание за тревога — той отпи от кафето си и се замисли. — Трябва да проведа няколко разговора.
— Алсид, ти ли си водачът на шривпортската глутница?
— О, не, далеч не съм толкова важна особа.
Трудно ми беше да го повярвам. И му го казах. Той улови ръката ми.
— Водачите на глутници са доста по-възрастни от мен — каза той. — Освен това, за да заемеш този пост, трябва да си много силен и много свиреп.
— Как се заема този пост? Чрез битка?
— Не, чрез избори. Но кандидатите трябва да са много силни и умни. Полага се нещо като… изпит, така да се каже.
— Писмен? Устен? — Алсид видимо се отпусна, щом забеляза усмивката ми. — Или нещо като тест за издръжливост?
— По-скоро нещо такова — кимна той.
— А смяташ ли, че водачът ви трябва да бъде уведомен за ситуацията?
— Смятам. Нещо друго случило ли се е?
— Но защо им е да правят всичко това? И защо точно Шривпорт? Щом обичат да пият вампирска кръв и да вършат злини, защо не отвориха сергия в някой по-развит град?
— Това е много добър въпрос — каза Алсид и се замисли дълбоко. Зелените му очи хвърляха искри. — Никога не съм чувал за толкова силна вещица. Никога не съм чувал за вещица върколак. Склонен съм да си мисля, че това е първият подобен случай?
— Първият?
— Да, първият случай, в който вещица прави опит да завземе контрола над цял град и да присвои авоарите на общество от свръхестествени същества — уточни той.
— А какво място заемат вещиците в свръхестествената йерархия?
— Ами… как да ти кажа — сви рамене той. — В общи линии те са хора, които си остават хора. Свръхестествените смятат вещиците за аматьори. Държат ги под око — те все пак практикуват магия, а ние сме магически същества, — но все пак…
— Не ги смятат за голяма заплаха?
— Точно така. Но явно ще се наложи да преразгледаме отношението си към тях. Тяхната предводителка пие вампирска кръв. Сама ли ги източва? — Той набра някакъв номер и притисна слушалката до ухото си.
— Не знам.
— И в какво точно се превръща? — Истинските свръхсъщества могат да се трансформират в каквото пожелаят, но те са голяма рядкост. Повечето така наречени „шейпшифтъри“ се превръщат само в едно животно. Въпросното същество може да се самоопределя като „върколак-рис“ или „върколак-прилеп“, но само ако няма опасност да го чуе някой истински върколак. Защото истинските върколаци ревностно пазят името си и се дразнят, когато друго същество с двойствена природа се кръщава „върколак-нещо-си“.