Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Даг сви вежди, когато прочете писмото на капитана, който не бе забравил обещанието си да им направи план за разширяване на къщата. Терезе продължаваше да се измъчва поради тежката си бременност и за да я развлече, Даг й предложи да извикат по-късно капитан Клинге, а сега самият той да се заеме с изграждането на някоя малка постройка. Терезе се трогна от тази проява на внимание и доброта от страна на съпруга си, защото много добре знаеше как мъчително посреща той всяка промяна в имението. Тя плака и се смя, без да може да му каже нещо.
Няколко дни по-късно Терезе роди момче.
Преди раждането тя се безпокоеше при мисълта, че с грубите си и студени ръце Ане Хамарбьо няма да може да се погрижи достатъчно добре за първата минута от живота на новороденото. Но когато всичко беше извършено толкова бързо и умело, колкото бе възможно, тя благодари на Бога, че една толкова опитна жена като Ане се намери край нея по време на това опасно изпитание.
На капитан Клинге отговори Даг. Благодари му за плановете и му съобщи, че ще бъде добре дошъл в Бьорндал, когато пожелае.
Капитанът пристигна в началото на лятото. С идването му в Бьорндал започна нов живот. Той настоя някои от старите сгради да бъдат разрушени, но Даг се показа неотстъпчив, така че пристрояването беше направено не точно по плановете на капитана.
Новото крило бе изградено източно от стария дом. То беше с големи прозорци и със светли стаи. Отвън не беше намазано с катран, а боядисано и изглеждаше съвсем различно от другите сгради.
Даг си беше обещал да не прави никакви възражения, но не харесваше онова, което се получаваше. Идваха майстори, които изпълняваха различни работи в новопостроената част, а накрая дойде и един художник, за да изрисува картини по стените на голямата стая, предназначена за гостна.
Капитан Клинге пътуваше често до града и при едно от завръщанията си доведе художника и един майстор, който трябваше да постави огледала между прозорците и да украси цялата стая.
Даг най-много обичаше есента. Той се научи да играе на карти и заедно с капитана и другите прекарваше много весели вечери.
В началото на зимата новото крило бе завършено. Мебелите на Холдер бяха свалени от тавана, почистени, лакирани и подредени в стаите. В голямата зала за гости наредиха жълтите кожени кресла и окачиха свещници с много свещи, които се отразяваха в огледалата по стените и така светлините им се умножаваха.
Портретите на бащата и дядото, както и на майката и бабата на Терезе, бяха наредени по стените, а художникът нарисува големи портрети на Даг и Терезе. Може би те не приличаха достатъчно на първообразите, но бяха изпълнени в много приятни цветове и златните рамки им придаваха още повече блясък.
Мебелите на Холдер се оказаха недостатъчни, за да изпълнят всички стаи в новото крило, но Даг не пожела да купи нищо ново, така че се наложи Йорн Мангфолди да изработи столове и маси, подобни на докараните от града. Тази работа изискваше повече време, защото мебелите на Холдер бяха по-особени — закупени бяха от чужбина. Честта и името на Йорн бяха поставени на карта. Започнаха да го наричат Йорн Ейфолдиг — Йорн Неспособния.
Йорн все пак се справи с трудностите — масата и столовете бяха готови. Те не бяха точно като чуждестранните, но всеки се удивляваше на майсторството, с което бяха изработени. Затова Йорн отново си върна името Мангфолди — Похватния. Никой не беше допускал, че в неговите загрубели и изкривени пръсти се крие толкова голямо майсторство.
На следната пролет новото крило беше напълно готово, но продължаваше да стои празно. Нито Терезе, нито Даг бързаха.
Един ден Даг и Дортея се срещнаха преди ядене във вътрешната стая с пианото. В погледа на Даг се четеше добро настроение.
— Тези дни ще трябва да пренесем вещите ти в новото крило — й рече той. — Приготвили сме ти една хубава, светла стая.
Дортея нямаше никакво желание да напуска прелестната си стара стаичка с малкия балкон и, обхваната от тревога, почти извика:
— Не желая по-хубав кът от моята стара стая, моля да я задържа и занапред.
— Така и смятах, че ще кажеш.
— Мога ли да остана там? — запита тя нетърпеливо.
Беше прекарала няколко безсънни нощи в молби да бъде изпълнено горещото й желание да не се мести.