Килн хора
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Килн хора». Краткое содержание книги:
Дубълът срещна погледа ми, ухили се и посочи плажа.
— Хайде, иди там — насърчи ме той. — Обзалагам се, че искаш да те забележат. Изживей си деня!
В последно време бях забелязал и други подобни създания. Поддръжници на кауза, която обърква повечето хора — изглежда им едновременно справедлива и тривиална. Разкъсвах се между отвращението и желанието да го засипя с въпроси. Като например, защо прави дубъли, щом мрази да бъде дискриминиран, когато е един от тях?
Би ли дал равни права на същества, които живеят не по-дълго от еднодневка? Ще даде ли право на глас на копия, които могат да се произвеждат масово само по една прищявка — особено от богатите?
И защо той самият не слезе долу на плажа? Да се блъска с истинските хора, да се опита да събуди съвестта им, докато някой не се раздразни достатъчно, че да поиска идентификационния му номер и не подаде иск за глоба на собственика му за обида. Или докато някой не реши да плати за удоволствието да го направи на парченца.
Разбира се, че ще си стои тук и ще държи плаката си, но няма да се пречка на минаващите. Сигурно е двойник на някой от протестиращите, които бях видял сутринта пред „Универсални пещи“. Някой, който си пада да изпраща свои пълномощници да демонстрират по цял ден. Скъпо хоби… и много ефективен начин да протестираш.
И това ако не е абсурд! Още едно доказателство, че в наши дни повечето хора просто се чудят какво да правят със свободното си време.
Изведнъж започнах да се чудя какво, по дяволите става. Започнах деня си с мисълта да използвам дубъла на Клара за себе си, размишлявах върху философски проблеми отвъд разбирането на обикновен зелен, след което загърбих задълженията, заради които съм направен, й дойдох да си прахосам времето на плажа в тяло, което не може да се наслади на допира на пясъка и горчиво-соления вкус на морската вода.
„Какво ми става днес?“
И тогава ми просветна. За малко да затреперя.
„Сигурно съм франки!“
Или по-скоро нещо такова. Не се мотая насам-натам с разперени ръце и не муча като Борис Карлоф. Но все пак те предупреждават, че свръхизтощените неврони са потенциален източник на неприятности, когато впечатваш. А горкият Албърт сигурно е карал на автопилот, когато ме е правил.
„Аз съм фалшиво копие. Франкенщайн!“
След като го разбрах, ме обзе странно спокойствие. Плажът изгуби притегателната си сила. Риториката на агитатора ми стана симпатична. Върнах се при мотопеда си и тръгнах към центъра. Щом една побъркана буца няма желание да си върши домашните задължения, тогава може би най-добре ще е да иде при Пал и да го послуша.
Ако изобщо някой можеше да ми влезе в положението, това беше Пал.
Допълнение. Записано около час по-късно.
Извадих лош късмет. Лош и фатален.
Докато пътувах към Пал, изведнъж се оказах в капан между някакви ловци и жертвата им.
Може би съм бил потънал в мисли, не съм внимавал и съм карал прекалено бързо. Както и да е, така и не бях забелязал предупредителните сигнали. Мазери засвяткаха от шлемовете на глутница градски идиоти, които с викове и дюдюкания преследваха плячката си през стоманено-каменните каньони на Стария град.
Другите дубъли се хвърлиха настрани. Тежките динобуси присвиха към земята люспестите си туловища. Но аз видях в оределия трафик удобна възможност и се насочих право към свободното пространство. И след миг лъчите проблясваха навсякъде около мен, разкъсваха дрехите ми и загряваха псевдоплътта. Мазерните лъчи резонират при допир с истинска кожа и предупреждават ловците да не стрелят. Но в тази част на града вече няма много архита, така че мястото е идеално за отпускащо бойно поле… за скапаняци.
Излетяха от следващия ъгъл, помитайки кръстовището с високотехнологични сензори и оръжия. Един ловец изкрещя и вдигна издуто, подобно на оръдие нещо право към мен!
„Защо аз? — изхленчих. — Какво съм ви направил?“
Онзи стреля и свирепа жега мина покрай лявото ми ухо. Доста неточен изстрел, ако се целеше в мен.
Завъртях мотопеда, за да избягам, и набих спирачки точно навреме, за да не блъсна един длъгнест гол хуманоид! Яркожълт на цвят, с изрисувани червени концентрични кръгове по гърдите и гърба. Той се поколеба пред веспата — гледаше покрай мен с широко отворени очи, — после се обърна и понечи да избяга.