Денонощната книжарница на мистър Пенумбра
- Автор: Слоун Робин
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Денонощната книжарница на мистър Пенумбра». Краткое содержание книги:
На последната снимка има трима мъже, позиращи пред моста „Голдън Гейт". По-възрастният е с вид на професор: с остър извит нос и широка иронична усмивка. Другите двама са много по-млади. Единият е с широки рамене и едри ръце като културист от старата школа. Има черни мустаци и леко оплешивяващо чело и е вдигнал одобрително палеца на едната си ръка към камерата. С другата си ръка е прегърнал втория по-млад мъж, който е висок и слаб, с... Чакай. Третият мъж е Пенумбра. Да, Пенумбра отпреди много години с ореол от кестенява коса и руменина по лицето. Усмихва се. Изглежда толкова млад.
Отварям рамката и вадя снимката. На гърба с почерка на Панумбра е написано:
Двама чираци и един велик учител: Пенумбра, Корвина и Ал-Асмари.
Изумително. Възрастният мъж трябва да е Ал-Асмари, което означава, че онзи с мустаците е Корвина, сегашният шеф на Пенумбра, изпълнителният управител на Света на странните книжарници, или иначе казано – Фестина ленте къмпани. Навярно този Корвина е повикал Пенумбра обратно в библиотеката, за да бъде наказан, уволнен, изгорен или нещо още по-ужасно. На тази снимка е як и здрав, но сега трябва да е стар колкото Пенумбра. Сигурно е жестоко злобно старче, истински скелет.
– Виж това! – провиква се Оливър отново от другия край на стаята.
Той определено е по-добър детектив от мен. Първо счетоводната книга, сега това: държи току-що разпечатан график на „Амтрак"46. Разпъва го на бюрото и ето я, подчертана с четири дебели линии, целта на нашия работодател.
Гара „Пенсилвания".
Пенумбра е заминал за Ню Йорк.
ИМПЕРИИ
Сценарият, както го виждам аз, е следният:
Книжарницата е затворена. Пенумбра е заминал, повикан от своя шеф, Корвина, в тайната библиотека, която е всъщност щабквартирата на библиофилската секта, известна като Свещената матрица. Нещо ще бъде изгорено. Библиотеката е в Ню Йорк, но никой не знае къде точно – поне засега.
Оливър Гроун ще влиза през аварийния изход да движи книжарницата поне няколко часа на ден, за да бъдат спокойни Тиндъл и останалите членове. Може би междувременно Оливър ще научи още нещо за ордена на Свещената матрица.
А аз имам своята мисия. Влакът на Пенумбра – естествено, че ще вземе влака – ще пристигне в крайната си точка след два дни. В момента се клатушка из страната и ако действам бързо, мога да го изпреваря. Да, мога да го пресрещна и да го спася. Мога да оправя нещата и да си върна работата. Ще разбера какво точно става тук.
***
Разказвам на Кат за всичко станало, както вече съм свикнал да правя. Имам чувството, че така задавам сложен математически проблем на компютър и после чакам той да изплюе решението. Просто натискам клавиша и...
– Няма да се получи – казва тя. – Пенумбра е възрастен човек. Според мен това е част от живота му от много, много време. На практика това е животът му, нали?
– Да...
– Така че не мисля, че просто ще успееш да го накараш да се... успокои? Аз например съм в „Гугъл" от колко... три години? Едва ли може да се приеме за цял един живот. Но дори и аз няма да те послушам, ако ме пресрещнеш на гарата и ми кажеш да се върна. Тази компания е най-важното в живота ми. Просто ще те прегазя и ще продължа напред.
Тя е права и това е притеснително по две причини: първо, защото означава, че ми трябва нов план, и второ, защото, макар да разбирам напълно причината да го каже, ми се струва безсмислено. Никога не съм изпитвал нещо подобно за някоя работа (или секта). Можеш да ме спреш на гарата и много лесно да ме убедиш да направя каквото поискаш.
– Но мисля, че определено трябва да отидеш в Ню Йорк – казва Кат.
– Добре, сега вече се обърках.
– Прекадено е интересно, за да не го проучиш. Каква е алтернативата ти? Да си намериш друга работа и цял живот да се чудиш какво е станало с шефа ти?
– Е, това определено е план Б...
– Първият ти инстинкт е бил верен. Просто ти трябва по-добра – тя спира за миг и присвива устни – стратегия. И ще се наложи да ме вземеш със себе си.
Усмихва се. Естествено. Как бих могъл да откажа?
– „Гугъл" има голям офис в Ню Йорк, а аз никога не съм ходила там – казва Кат. – Така че просто ще кажа, че трябва да се срещна с екипа. Мениджърът ми ще се съгласи. А ти?