Бряг край мътни води

— Трудно е да се управлява, нали? — попита.

— Малко — отвърна Тери.

— Повече от малко — обади се Джинкс. — По-опак е от шетландско19 пони.

— О, тези кончета хапят здраво — рече свещеникът. — Знам го.

— Това е сал — рече Тери. — Не е пони.

— Да — съгласи се свещеникът, — но младото момиче и аз разговаряхме метафорично.

— Разбра ли го, Тери? — попита Джинкс. — Точно така говорихме.

— Разбирам — отвърна Тери. — Но аз не говоря с метафори.

Мъжът се обърна с усмивка към мама.

— Тези тук, без чернокожото момиче, и двете ли са ваши?

— Само Сю Елън — отвърна тя и кимна към мен. — Другите са приятели на дъщеря ми.

— И ваши? — попита той.

— Предполагам, че е така — отвърна мама. — Да. Приятели са ми.

— Е, тогава май, щом са приятели на такава прекрасна дама като вас, трябва да станат и мои. Аз съм преподобният Джак Джой20. Второто ми име е истинско. Не съм си го измислил по верски причини, макар че със сигурност смятам себе си за весел човек, жадуващ да създава радостна възхвала в името Божие.

— Аз съм Хелън Уилсън — каза мама. — Това е дъщеря ми Сю Елън, чернокожото момиче е Джинкс, а младежът — Тери.

— Вие двамата нямате ли си фамилни имена? — рече той и им се усмихна, нещо, което правеше през цялото време.

— Собствените стигат — отвърна Тери.

Тогава осъзнах, че мама доста споделяше, имайки предвид, че бяхме бегълци и тъй нататък.

— Денят бе горещ — отбеляза преподобният Джой. — Бихте ли дошли в дома ми да пийнем чай? Една жена от паството ми преди по-малко от половин час ми донесе блок лед, който докарала с колата си по целия път от Марвъл Крийк, половината се разтекъл по пода, преди да стигне до мен. Донесе и цяло плато с пържено пиле. Ледът и пилето са поставени в хладилника. Ако има достатъчно лед, може да разбия малко сладолед, макар че не мога да обещая предварително.

— Какво правите тогава край реката, като си имате всичко това у вас? — попита Джинкс.

— Още не бях огладнял и дойдох да видя дали е придошла. Мислех си да половя малко риба по-късно и ми се щеше да видя как е водата.

— И как е? — попитах аз.

— Придошла е. Хайде да отидем да си приготвим нещо. Добър повод е да се махнем оттук и от слънцето за малко. Не ми се ходеше чак толкова на риболов.

— Току-що се нахранихме — рекох.

— Тогава само чай — настоя той.

— Трябва да тръгваме — казах.

— Разбирам, че сте предпазливи — рече преподобният Джой, — защото не ме познавате, хора. Но аз съм свещеник в тази околия от две години и досега нито съм застрелял, нито изял никого.

— Вече е толкова горещо — каза мама и пооправи косата си. — Бих пийнала чаша чай, а по-късно бих хапнала нещо. Може би сладолед.

Погледнах мама учудено. Тя флиртуваше. Никога не бях я виждала да го прави, но бях наблюдавала Мей Лин, а тя бе майстор в това, затова осъзнах какво става. Въпреки това мама да го прави бе толкова странно, колкото ако погледнех в огледало и откриех за пръв път, че всъщност съм хипопотам с шапка за дерби.